Производството е по 208 и сл., във вр. с чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационни жалби, подадени от Г. А. Н., Ц. В. Г., Ю. Т. Ц., П. Д. К., Г. С. С., Д. И. З., Ц. Т. Ц., А. А. М., М. Д. М., С. Г. С., В. Н. В., Р. Т., Н. Н. С., А. С. П., В. Д. Н., Е. Б. К., И. Х. Т., Х. Г. Х.ов, Г. М. В., В. Д. Р., М. М. М., И. Б. П. и Р. И. А., против решение № 5283 от 14.04.2011 г. по адм. дело № 10624/2010 г. на Върховния административен съд - първо отделение.

В жалбите, които са идентични, се твърди че решението на тричленния състав на ВАС е неправилно, като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, както и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна - Министърът на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), чрез юрк.. Б. оспорва касационните жалби като неоснователни. Подробни доводи излага в писмени бележки.

Ответниците - К. Л. Ц., И. Н. Ч., А. Г. П., В. Т., А. Т., В. С. З., В. М. Д. и К. Н. не се представляват в съдебно заседание и не вземат становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбите по подробни съображения изложени в хода по същество.

Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, поради което са процесуално допустими, като разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

С обжалваното решение на тричленен състав на ВАС-първо отделение постановено в производство по чл. 185 и сл. от АПК е отхвърлено оспорването на Х. Г. Х.ов от гр. С. на разпоредите на чл. 32, т. 2 и т. 4 , чл. 49, ал. 7, чл. 52, ал. 1, т. 1 изр. първо, ал. 2, чл. 61, ал. 1; т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение, чл. 62, чл. 63 от Наредба № 16 - 334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването и § 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2, § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 16 - 334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., попр. ДВ, бр. 39 от 15.05.2007 г., изм. ДВ, бр. 58 от 17.07.2007 г., издадена от министъра на икономиката и енергетиката.

Съдът е приел, че оспорената Наредба е издадена при спазване на процедурата по издаване на нормативни административни актове, уредена в глава пета, раздел II от АПК. Обсъдил е механизма на технологичната схема на продукта - топлинна енергия, включващ и легални определения на понятията дадени в § 1 от ДР на ЗЕ. Посочил е, че технологичната схема, по която продуктът топлинна енергия достига до крайния потребител включва: производство, пренос; доставка, разпределение, като е разгледал поотделно всеки от посочените етапи. По съществото на оспорването съдът е обсъдил по пунктове всички възражения в жалбата, като е изложил подробни мотиви, достигайки до извод за законосъобразност на оспорените разпоредби, а именно:

Разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, и конкретно предпоставките по т. 2 и т. 4, не представляват уговорка във вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, по смисъла на чл. 143, т. 3 и т. 14 от ЗЗП, тъй като платената цена за присъединяване зависи от волята на потребителя, а сключването на договор е обусловено от волята на страните по него. С разпоредбата не се създава привидност, че топлопреносното дружество може своеволно и субективно за всеки отделен случай да измени изискванията си, срещу което потребителят не може да реагира.Оспорените разпоредби не налагат на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите (чл. 143, т. 14), тъй като присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция за топлоснабдяване на сгради - етажна собственост съгласно чл. 32 от Наредбата се изграждат от топлоплопреносното предприятие, при наличие на кумулативните предпоставки, визирани в чл. 32 от Наредбата. Предвиденото в разпоредбата на чл. 32, т. 4 от Наредбата безвъзмездно предоставяне на помещение за абонатна станция е в съответствие със законовата норма на чл. 67, ал. 3 от Закона за енергетиката, съгласно която енергийните предприятия ползват безвъзмездно части от сгради за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и природен газ.

Във връзка с възражението за несъответствие на оспорените разпоредби с тези на чл. 183 - чл. 211 от ЗЗД, съдът след подробно обсъждане на договора за продажба по ЗЗД и търговските взаимоотношения, които възникват във връзка с продажбата на топлинна енергия, е приел че последните не противоречат на разпоредбите в глава шеста от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Няма противоречие и между разпоредбата на чл. 49, ал. 7 от Наредбата с нормата на чл. 5 от ЗЗП, съгласно която търговецът е длъжен да предоставя информацията за стоката или услугата в писмена форма или по друг подходящ начин, който позволява възприемането й от потребителя. Когато се предоставя в писмена форма, информацията задължително трябва да е на български език и да е изразена в единиците на величините от Международната система единици SI. Информацията трябва да бъде вярна, пълна и разбираема.

Твърдяното противоречие на разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1, изречение първо от Наредбата с тези на чл. 5 от ЗЗП, чл. 2 от ЗИ, чл. 149 - 172 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и чл. 2 от Наредбата за реда и начина за извършване на метрологичен надзор, съдът е намерил за неоснователно. Индивидуалните разпределители на топлинната енергия, инсталирани върху всички отоплителни тела и/или индивидуални топломери за имотите съответстват на действащите в страната стандарти и нормативни актове. Монтираните средства съответстват на чл. 149 - 172 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и чл. 2 от Наредбата за реда и начина за извършване на метрологичен надзор и не показват неверни резултати от измерванията. Съдът е изложил солидна аргументация и в подкрепа на извода за неоснователност на възражението, че топлинната енергия са измерва, а не изчислява.

Твърдяното противоречие между разпоредбите на чл. 61, ал. 1 от Наредба в частта относно термина "възмездно" с разпоредбите на чл. 96 от ПМС 124/10.06.2004 г., чл. 5 от ЗЗП и чл. 2 от ЗИ също е прието от тричленния състав за неоснователно. След анализ на приложимата правна уредба, съдът е стигнал до извода, че услугата дялово разпределение на топлинна енергия, която потребителят трябва да заплаща е нормативно уредена, като задължителен реквизит на договора с топлопреносното предприятие и е различен от договора при продажба на топлинна енергия от доставчик и потребители в сграда - етажна собственост, който съгласно чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е при общи условия. Потребителите могат да влияят на конкретната стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия посредством своя избор на топлинен счетоводител, поради което оспорването в тази си част е прието за неоснователно.

Относно останалите доводи за противоречие на процесната разпоредба, съдът е отбелязал, че независимо дали енергията за сградна инсталация се определя по формула или като дял от общата енергия за отопление за сградата - и двата подхода са изчислителни, поради което е неоснователно позоваването на противоречие на оспорената разпоредба с тези на ЗЗП и ЗИ. Използването на технически термини в наредбата следва от изискването на чл. 125, ал. 3 от ЗЕ, с нея да бъдат уредени техническите условия за топлоснабдяването. От друга страна, употребените изрази са технически общовалидни, ясни и недвусмислени. Съдът се е позовал и на решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г., Конституционният съд, с което е отхвърлено искането на омбудсмана на Р. Б. за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от ЗЕ. Приел е, че отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация.

Относно твърдяното противоречие на разпоредбите на чл. 62 и чл. 63 от Наредбата с тези на чл. 5 и чл. 62, ал. 1 от ЗЗП и чл. 2 от ЗИ съдът е посочил, че чрез средствата за дялово разпределение, а именно индивидуални разпределители на топлинната енергия, инсталирани върху всички отоплителни тела и/или индивидуални топломери за имотите, регламентирани в цитираните разпоредби, се елиминира вероятността от неблагоприятни последици, които могат да настъпят за потребителите вследствие на неверни резултати от измерванията, каквато е и една от целите на ЗИ. На всеки собственик и титуляр на вещно право в сграда - етажна собственост, преди придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по одобрен проект. Също така, всички собственици и титуляри на вещни права, които притежават и поддържат жилище в сграда - етажна собственост, присъединена към централно топлоснабдяване, са предварително известени за общите условия, предлагани от топлопреносните дружества и са ги приели, поради което оспорването е прието за неоснователно.

По отношение на твърдението за противоречие на § 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Наредбата с разпоредбите на чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, съдът е посочил, че задължението за монтиране на средства за дялово разпределение на всички отоплителни тела, в т. ч. и на пломбираните, е регламентирано за защита правата на останалите собственици в ЕС и е свързано с оглед еднаквото им третиране при отчитане на дяловото разпределение. Монтирането на средства за дялово разпределение дава възможност енергията да бъде разпределена, пропорционално на отчетените от уредите показания. В този смисъл, оспорените разпоредби са насочени към защита интересите на всички собственици и/или титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, включително и на онези, чийто отоплителни тела са пломбирани. Преди придобиване на индивидуален имот в сграда - етажна собственост на потребителя е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по одобрен проект, поради което се налага извода, че потребителите предварително са приели да бъдат адресати на нормите, които регламентират техните права и задължения в качеството им на потребители на топлинна енергия. Във връзка с твърденията за противоречие на § 4 от ПЗР на Наредбата с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), съдът е посочил, че оспорената разпоредба е с еднократно действие. Приета е във връзка с изменения на ЗЕ, които са в сила от началото на отоплителния сезон за 2006 г., поради което не са уредени с обратно действие заварените правоотношения, а въз основа на ЗЕ и методиката по приетата преди края на отоплителния сезон Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Решението е правилно като постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, с материалния закон и е подробно обосновано. Първоинстанционният съд е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства, преценил е представените писмени доказателства, като е изложил подробни правни съображения, с които е обосновал извода за законосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт. На всички изложени в касационните жалби оплаквания съдебният състав е дал подробен отговор в съответствие с всички правила на оспорване по реда на чл. 185 и сл. от АПК

на подзаконови актове. Мотивите на съда са правилни, съобразени са с приложимата към случая нормативна уредба и не следва да се преповтарят и в настоящото решение. В тази връзка касационнната инстанция намира за обоснован изводът на тричленния състав на ВАС, че оспорените текстове от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Наредбата) не съдържат текстове, регламентиращи нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители. Наредбата не противоречи и на текстове от Закона за защита на потребителите, Закона за енергетиката, Закона за измерванията, Закона за задълженията и договорите, както и Търговския закон. Оспорените разпоредби са съобразени и с Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, както и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 година относно сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите.

Конкретно по възраженията в касационната жалба за материална законосъобразност следва да се посочи, че същите имайки предвид разпределението на доказателствената тежест на страните, представляват голословни твърдения за факти, които не оборват извода за законосъобразност на оспорените разпоредби. Освен това следва да се отбележи, че касационната инстанция е съд по право, а установяването на фактите е задължение на страните в първата инстанция. В първата инстанция страните са имали процесуалната възможност да представят доказателства, установяващи твърденията им, както и да искат попълване на делото с всички доказателства, имащи отношение към спора. В тази връзка възражението, направено с касационните жалби, че не е изискана "цялата книжнина" по изготвянето на протестираната наредба е неоснователно. Тричленният състав на ВАС с определението си от 15.03.2011 г. е отговорил ясно, че на жалбоподателя, чрез адв.. М., е давана достатъчна възможност да ангажира доказателства във връзка с оспорването, което той не е сторил. Освен това и с касационната жалба не се представят писмени доказателства от значение за спора. Първоинстанционният съд е извършил законосъобразни процесуални действия, като е изискал административната преписка. На базата на съдържащите се в нея документи е направил извод за законосъобразност на оспорените разпоредби от Наредбата, като този извод настоящият съд намира за обоснован.

Неоснователни са и останалите възраженията на касаторите за допуснати съдебнопроизводствени нарушения. Никъде в приложимия процесуален закон - АПК, не се съдържа изискване за официално обявяване от съда на датата за провеждане на открито съдебно заседание по делото. Съгласно чл. 188 АПК оспорването се съобщава по реда на чл. 181, ал. 1 и ал. 2 АПК. Последните разпоредби гласят, че ако оспорването е редовно, съдът в едномесечен срок го съобщава чрез обявление в "Държавен вестник", в което посочва оспорения административен акт или негова част и номера на образуваното дело. Копие от обявлението се поставя на определеното за това място в съда и се публикува в Интернет страницата на Върховния административен съд. Следователно на обявяване в ДВ подлежи оспорения акт и номера на образуваното дело, но не и датите на съдебните заседания.

Във връзка с направеното в касационната жалба на Х. Х.ов искане за задължително тълкуване съгласно чл. 51 от Закона за нормативните актове, следва да се отбележи следното: Законът за нормативните актове урежда

реда за подготовката, издаването и прилагането на нормативните актове. Тълкуването е уредено в разпоредбите на глава V - чл. 46 до чл. 51 от ЗНА

и се отнася за тълкуване по прилагане на нормативните актове. В тези разпоредби не е предвидена възможност за физически и юридически лица да искат тълкуване на нормативен акт във връзка с конкретен казус какъвто е този случай. Посочената разпоредба на чл. 51 от ЗНА

не създава задължение на органа издал акта да го тълкува, а посочва, че тълкуването на акта от органа който го е издал е задължително за прилагане.

По изложените съображения касационните жалби се явяват неоснователни. Не са налице сочените в тях отменителни основания. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила, поради което и на основание

чл. 221, ал. 2

, предл. първо, вр. чл. 196 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав, I колегия,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 5283 от 14.04.2011 г. по адм. дело № 10624/2010 г. на Върховния административен съд - първо отделение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Б. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Х./п/ В. П./п/ Ж. П./п/ Т. К.

И.В.