Производство по чл.237 и сл. от Административно процесуалния кодекс.

Образувано е по искане на Н. В. А., гр. К., за отмяна по чл. 239, т.1 от АПК, на влязлото в сила решение № 8106 от 08.06.2011г. по адм. дело № 10662/2010 г. на Върховния административен съд, първо А отделение, с което е отменено решение № 1046 от 12. 07.2010 г., постановено по адм. д. № 1437 по описа за 2009 г. на Административен съд – Пловдив и е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 900057/25.06.2009 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. К., потвърден с решение № 531 от 06.08.2009 г., с който са му определени данъчни задължения по реда на чл. 132, ал. 2 от ЗДДС, представляващи ДДС за внасяне в размер 63455.63 и лихва за забава - 19414.41 лв. за данъчните периоди - 15.11.-31.12.2005 г., м. 09, м. 10, м. 11, м. 12 2006 г., м. 09, м.10,м. 11 и м. 12 2007 г. и м. 11 2008 г.. Искателят поддържа, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за делото, тъй като основният мотив, с който тричленният състав на ВАС е отменил решението на АС Пловдив и е отхвърлил жалбата срещу посочения ревизионен акт е, че в подадените годишни данъчни декларации сам е декларирал получени доходи, а декларацията е обвързваща за подателя, за НАП и за съда и декларираните данни не могат да бъдат променяни с ревизионния акт или съдебното решение. В тази връзка представя постановление за прекратяване на наказателно производство от 04.01.2011 год. на районна прокуратура – Кърджали, с което е прието за безспорно установено, че подадените ГДД са неистински - а именно, че са неверни и неавтентични. Иска отмяна на посоченото съдебно решение.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, преценявайки допустимостта на искането и неговата основателност на релевираното...