Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на адвокат Иванова-пълномощник на И. Т. М. от гр. С. срещу решение № 654 от 13.09.2012 г., постановено по адм. д. № 137 по описа за 2012 г. на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо на административния директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие” – София-град.

В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението. Релевират се и трите основания за отмяна по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди се, че уведомителното писмо е нищожно, поради издаването му от некомпетентен орган. По изложените съображения в нея, в касационната жалба, подадена лично от касатора и писмените бележки от адвокат Фикри - пълномощник на касатора се моли, решението на съда да се отмени, като уведомителното писмо се обяви за нищожно. Алтернативно се иска отмяна на уведомителното писмо и връщането му на административния орган. Приложени са писма от касатора и се иска присъждане на направените разноски.

Ответната страна по касационната жалба – административният директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие”-София-град не е взел становище.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага аргументи противни на твърденията в касационните жалби, като намира, че изводите на съда относно законосъобразността на уведомителното писмо са правилни. Прокурорът счита, че съдът е установил фактите по спора и чрез заключение на вещи лица, което не се различава от установеното при извършените проверки на място на жалбоподателя.

Прокурорът намира, че съдът е дал отговор в мотивите на решението си на всички възражения направени в хода на устните състезания, които счита, че правилно е приел за неоснователни.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

От данните по делото се установява, че И. Т. М. е обжалвал уведомително писмо с изх. № 01-6500/8331 от 14.02.2011 г. на административния директор на Областна дирекция Държавен фонд „Земеделие”-София град, с което му е отказано финансово подпомагане по подадено общо заявление за плащане на площ с УИН: 22/080609/20943 по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. И. М. е подал заявление по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) за сума в размер на 8429, 46 лв., по Схемите за национални доплащания на площ (НДП) за сума в размер на 350, 29 лв., за Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони (НР1) за сума в размер на 1077, 84 лв. и за Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските (НР2) за сума в размер на 1243, 89 лв.

Мотиви за отказа за финансово подпомагане са посочени за всяка една мярка за подпомагане, като накрая са обобщени и в табличен вид, относно формирането на общата оторизирана сума. От тях се установява, че СЕПП И. М. е заявил за подпомагане 62 парцела с обща площ от 51, 94 ха. След извършени проверки на място е установено, че 32, 37 ха не се стопанисват, поради което на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП е отказано финансово подпомагане за установената и подлежаща на подпомагане площ от 19, 57 ха.

По НДП И. М. е заявил за подпомагане 10 парцела с обща площ от 4, 64 ха. След извършени проверки на място е установено, че 2,08 ха са заявени в повече от стопанисваните, поради което на основание чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗПЗП е отказано финансово подпомагане за останалата допустима за подпомагане площ от 2, 56 ха.

По НР1 Михайлов е заявил за подпомагане 6 парцела с обща площ от 5, 01 ха. При извършените проверки е установено, че е заявена по-голяма площ от стопанисваната в размер на 1, 3 ха. На основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. му е отказано финансово подпомагане за допустимата площ от 3, 71 ха.

По НР2 Михайлов е заявил за подпомагане 3 парцела с обща площ от 12, 72 ха. При извършените проверки е установена по-голяма площ от реално стопанисваната в размер на 7, 66 ха. На основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. му е отказано финансово подпомагане за допустимата площ от 5, 06 ха.

Освен това на И. М. е наложена санкция за бъдещ период, на основание чл. 51, § 2 във връзка с чл. 53, § 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., както следва: по СЕПП в размер на 5 253, 40 лв., по НДП в размер на 157,03 лв., по НР2 в размер на 749,07 лв. или общ размер на санкция от 6159, 50 лв.

Уведомителното писмо е било обжалвано в срок пред Административния съд София-област, който е приел жалбата за допустима и е разгледал спора по същество. Към административната преписка са били приложени и контролните листове от извършването на общо четири проверки на място, като две от тях са извършени от съответния технически инспекторат при регионалната структура на ДФЗ, а другите две - от структура на Министерството на земеделието и храните на основание чл. 26а, ал. 2, т. 2 ЗПЗП.

За резултатите от проверките И. М. е бил уведомен и е направил две възражения срещу тях, които са били разгледани, но не са били уважени.

Съдът е допуснал изслушване заключение на първоначална техническа експертиза и комбинирана експертиза с включване на вещо лице агроном. Заключението е било прието, като съдът го е обсъдил ведно с останалите доказателства. Заключението не се е различавало от констатациите, установени при проверките на място, поради което съдът е приел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил.

Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Неоснователен е първият довод в жалбата, според който уведомителното писмо е нищожно. Този довод е разгледан от съда, който се е позовал на приложените писмени доказателства: протокол № 5 от 20.05.2010 г. от заседание на Управителния съвет на ДФЗ, на който по т. 3 е дадена възможност на изпълнителният директор на ДФЗ да делегира правомощията си по подписването на уведомителните писма за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г. на директорите на областните дирекции на фонда. Решението е взето на основание чл. 19, ал. 1, т. 7 ЗПЗП и чл. 11 от Устройствения правилник на фонда в редакцията му към момента на взетото решение.

В чл. 19, ал. 1 ЗПЗП са разписани правомощията на управителният съвет на фонда, който е орган на фонда, а изпълнителният директор изпълнява решенията на управителния съвет – чл. 20, т. 1 ЗПЗП. В изпълнение на цитираното вече решение на управителния съвет изпълнителният директор е издал заповед № 01-РД/1413 от 2.06.2010 г., с която е делегирал права на директорите на областните дирекции на фонда. Уведомителното писмо е издадено на 14.02.2011 г. и е подписано от областния директор, на когото са делегирани правомощия от органа, на когото са принадлежали, след взетото решение на управителния съвет. От изложеното следва, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган и е валидно.

Неоснователно е и оплакването за допуснато от съда нарушение на процесуалните правила. Съдът е уважил доказателствените искания на страните и е допуснал изслушване на свидетелски показания и заключение на комбинирана експертиза. В мотивите си съдът е посочил, че съставените контролни листове имат качеството на официални свидетелстващи документи, които го обвързват с доказателствената си сила. Те не са били оспорени по съответния ред, поради което съдът ги е зачел. Обсъдил е констатациите в контролните листове от извършените проверки на място със заключението на експертизата и е достигнал до извод, че констатациите при извършените проверки не са опровергани, а напротив, те съвпадат със заключението на експертите.

Неоснователно е и оплакването за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила при извършването на проверките на място. За една от извършените проверки жалбоподателят не е бил уведомен, но всичките контролни листове са му били предявени и съответно му е дадена възможност да се запознае с тях и да направи възражения. Жалбоподателят се е възползвал от това си право, но възраженията му не са били уважени. От изложеното следва, че при извършените проверки не са допуснати съществени нарушения, които да обосноват различни изводи от констатациите, съдържащи се в контролните листове.

На последно място неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. Съдът е установил фактите по спора, които е съпоставил с приложимото и относимо материално право, въз основа на което е извел и правните си изводи.

Решението на съда е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати твърдяните в касационните жалби пороци, съставляващи основания за неговата отмяна, поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Искането от касатора за присъждане на направените разноски с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 654 от 13.09.2012 г., постановено по адм. д. № 137 по описа за 2012 г. на Административен съд София-област.

ОСТАВЯ без уважение искането на И. Т. М. за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Н. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. Х./п/ К. К.

Н.Д.