КАСАТОРКАТА е обжалвала решението от 18.11.2009 г. по адм. д. № 393/09 г. на Врачанския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед от 17.07.2009 г. на началника на РДНСК, отхвърляща като просрочена жалбата й срещу разрешение за строеж. ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК.

ОТВЕТНИЦИТЕ на са взели становища по касационната жалба, прокурорът дава заключение, че е неоснователна.

КАСАЦИОННАТА жалба, подадена в срок, е частично основателна.

1. Обратно на приетото от съда, жалбоподателката не е била редовно уведомена по § 4, ал. 3 ЗУТ с връчването на съобщението за издаденото строително разрешение на домоуправителя на етажната собственост, тъй като той е бил сред титулярите му - арг. чл. 46, ал. 2 ГПК отм. . Тя е узнала за разрешението най-късно на 8.09.2008 г., видно от жалбата й от тази дата до други органи, поради което крайният извод за просрочеността на подадената на 30.06.2009 г. нейна жалба до началника на РДНСК е законосъобразен по отношение на искането за отмяна на разрешението.

2. С жалбата, обаче, е поискано обявяването му и за нищожно.

Компетентен да се произнесе по това искане също е бил началникът на РДНСК. Нищожността е следствие не от вида, а от тежестта на пороците на акта, поради което за нея важат всички основания за разглеждане на спора от този орган. Другото би значело при нищожност той да отхвърли жалбата, а възможността за служебното разкриване по чл. 156 ЗУТ на нищожността да бъде елиминирана.

По силата на чл. 149, ал. 5 АПК вр. чл. 219, ал. 3 ЗУТ, оспорването за нищожност не е ограничено със срок, затова решението в тази си част противоречи на материалния закон и следва да бъде съответно коригирано, като преписката се върне на началника на РДНСК за разглеждане на валидността на разрешението заедно с инвестиционния проект, ако има такъв (чл. 216, ал. 1, т. 2 ЗУТ).

Воден от...