Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на К. В. Т. срещу решение № 840 от 25.07.2008 г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело № 1828/2007 г. в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от жалбоподателя за претендираната законна лихва върху присъдената сума, считано от 31.12.2006 г. В нея се излагат доводи за неправилност на съдебния акт в обжалваната част и се иска отмяната му, като се реши спорът по същество и му се присъди дължимата лихва.

Ответникът по касационната жалба - кметът на община П., не е изразил становище по нея.

Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, не оспорва касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

С обжалваното решение АС - Пловдив, по обективно съединените искове, предявени от К. В. Т. на основание чл. 71, ал. 1 във вр. чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминацията, е осъдил община П. да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 2000лв., представляваща обезщетение за периода от 31.12.2006 г. до 06.11.2007 г. за причинени неимуществени вреди от изградената и поддържана архитектурна среда, която затруднява придвижването на Тенев и достъпа му до публични места; отхвърлил е искът за обезщетение за разликата до пълния претендиран размер от 3000лв., както и иска за присъждане на законна лихва върху присъдената сума, считано от 31.12.2006 г.

За да уважи искът с правно основание чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр., предявен по реда на чл. 203 АПК е счел за доказано бездействието на община П., изразяващо се в неизпълнение на задължението, изведено от чл. 32 от...