Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46а, ал. 2 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ).
Образувано е по касационна жалба на А. И. Х., гражданин на Ирак, срещу решение № 482 от 08.09.2011 г., постановено по адм. дело № 606/2011 г. по описа на Административен съд – Хасково.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изводите на съда противоречат на разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115/ЕО). Позовава се на несъответствие на решението с нормата на чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), предвиждаща забрана за изпълнение на наложените принудителни административни мерки до приключване на производството по предоставяне на статут пред Държавната агенция за бежанците с влязло в сила решение.
Ответникът – началникът на ГПУ – Свиленград, не изразява становище по касационното оспорване.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва тезата, че решението е правилно и следва да се остави в сила.
Върховният административен съд, в настоящия състав на седмо отделение, констатира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законовия срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира касационната жалба за неоснователна.
С атакуваното решение Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата А. И. Х., гражданин на Ирак, срещу заповед № ОЧ-579/01.08.2011 г. на началника на ГПУ - Свиленград, с която на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ е постановено принудително настаняване на чужденeца в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) към Дирекция "Миграция" - МВР за срок до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане и организиране извеждането му от Р. Б., но за не повече от 6 месеца.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалното право и в съответствие с целта на закона.
От фактическа страна е установено, че със заповед № ОЧ-578/01.08.2011 г. на началника на ГПУ - Свиленград на касатора е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 39а, т. 2 ЗЧРБ - "принудително отвеждане до границата", поради това, че на 01.08.2011 г. същият е задържан в района на ГПУ – Свиленград без валиден документ за самоличност, не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред, преминал е държавната граница от Р. Т. в Р. Б. без разрешение на надлежните органи и не през определените за целта места. С оглед наложената му ПАМ, отчитайки нелегалното преминаване на държавната граница, обстоятелството, че не се е предал доброволно на граничния патрул и заявената цел на влизането в страната, а именно – да използва Р. Б. като транзитен пункт за преминаване към З. Е., началникът на ГПУ - Свиленград е преценил, че съществува реална опасност чужденецът да се укрие, за да възпрепятства изпълнението на ПАМ и да реализира целта на пътуването си, поради което и на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 10 ЗЧРБ е издал процесната заповед № ОЧ-579/01.08.2011 г. за настаняване на чужденца в СДВНЧ.
При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че са налице законовите предпоставки за обезпечаване изпълнението на ПАМ (принудително отвеждане до границата) чрез принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ. Наведен е извод за осъществяване на посочените в обжалваната заповед фактически и правни основания - наложена мярка по чл. 39, т. 2 ЗЧРБ и опасност от укриване на лицето. Преценено е, че при налгането на временната обезпечителна мярка е съобразена и правилно приложена разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ. Според съда липсват доказателства относно твърдението на жалбоподателя за подадена молба за закрила по реда на ЗУБ, от една страна, а от друга - този факт не променя извода за законосъобразност на акта, тъй като нормата на 67, ал. 1 ЗУБ, на която се позовава оспорващият, има отношение към друго производството – това по изпълнение на наложената по чл 39а, т. 2 ЗЧРБ ПАМ "принудително отвеждане до границата", а не води до забрана за организирането на принудителното отвеждане до границата, респ. – до дерогиране на принудителното настаняване в СДВНЧ при наличие на законовите предпоставки за това (чл. 44, ал. 6 с. з.). Прието е, че заповедта е съобразена и с разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО, т. к. към момента на издаването й условията за задържане на чужденеца съществуват, поради което мярката е оправдана и необходима. Решението е правилно.
По делото няма спор за факти. Решаващият съд е установил правилно и събразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция.
Неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му. Съдът законосъобразно и обосновано е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и релевираните пред него оплаквания на жалбоподателя, по същество преповторени и в касационната му жалба пред настоящата инстанция. Решението на съда е надлежно мотивирано, поради което претендираните процесуални нарушения не са налице.
Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон.
В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната нормативна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на процесната заповед.
Съгласно чл. 44, ал 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3 с. з., е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Р. Б. или експулсирането. Според дефинитивната норма на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка.
По правната си природа принудителното настаняване в СДВНЧ следва да се квалифицира като мярка по обезпечаване на изпълнението на принудителното отвеждане до границата на Р. Б.. С оглед характера и предназначението й, същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Задържането следва да се основава на обективна причина, свързана с възпрепятстване на извеждането, което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на наложента му ПАМ.
В случая посочените критерии, обуславящи настаняване в СДВНЧ, са налице. Правилен е изводът на съда, че са изпълнени изискванията на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт, а именно - наложена на чужденеца ПАМ по чл. 39а, т. 2 с. з. и съществуваща реална опасност от укриването му. Съдът обсновано е счел за законосъобразно упражнени правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ за постигането на легитимна цел - организиране на принудителното отвеждане до границата на Р. Б.. Данните по делото сочат на обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Незаконното преминаване на границата, липсата на валидни документи за самоличност, непредаването на граничния патрул при залавянето му и заявените намерения за преминаване в други страни от Европейския съюз чрез използване на страната като транзитен пункт, мотивират извод за основателна вероятност за укриване на чужденеца, респ. – за възпрепятстване на организацията и подготовката на извеждането или за затрудняване или осуетяване изпълнението на ПАМ.
Не се споделя твърдението за несъответствие на решението на съда с разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115, съставляващо основание за отмяната му. Касаторът развива принципни съображения относно транспонирането на директивата във вътрешното обективно право, директният ефект и примата на общностните правни норми спрямо националното законодателство и хипотезите, при които националните правни норми следва да се оставят без приложение, като вместо тях следва да се приложат пряко разпоредбите на директивата. Макар и верни по същността си, тези доводи досежно нормата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115, са неотносими към конкретния предмет на спора.
Според разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО, която касационният жалбоподателя счита за нарушена, когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или, че вече не съществуват посочените в § 1 на чл. 15 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. В случая обаче се разглежда законосъобразността на акта на принудителното настаняване на лицето в такъв дом, т. е. наличието на условията за "първоначално" задържане, а не продължителността на задържането и възникването на нови обствоятелства, последващи настаняването, като липсата на възможност за извеждане на чужденеца от страната или отпадането на предпоставките по § 1 от същата общностна норма, визиращи опасност от укриване или избягване или възпрепятстване подготовката на връщането или процеса по извеждането. Както е посочил съдът, по силата на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. С оглед обезпечителния характер на процесната мярка и предвид разпоредбите на директивата, гарантиращи минимален стандарт на защита на засегнатия чужденец, административният орган във всеки един момент има правомощие било служебно, било по искане на засегнатото лице да преразгледа мярката, която сам е постановил или която е постановена от съда в производство по чл. 46а, ал. 4 ЗЧРБ. Административният орган като правоприлагащ орган е длъжен да следи към всеки един момент дали съществуват предпоставките за прилагането й и ако прецени, че са налице основания за отпадане на наложената мярка, да прекрати действието й и да освободи незабавно засегнатото лице. Валидна е и обратната хипотеза – във всеки един момент, в който възникне обективна опасност лицето да се укрие, органът може отново да постанови обезпечителна мярка. Независимо от налагането с процесната заповед на мярката "принудително настаняване в СДВНЧ", при всички случаи и във всеки един момент при констатирана липса на основание и цел за налагането й компетентеността на административния орган да я преразгледа и да я прекрати или замени с по-лека съществува. Предметът на настоящото съдебно производство обаче касае проверка на законосъобразността на волеизявлението на административния орган по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ към момента на поставяването му, като към релевантния за спора момент предпоставките за принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ са налице и атакуваната заповед удовлетворява изискванията на закона. Поради това възражението на жалбоподателя, базирано на чл. 15, § 4 от директивата, е неоснователно.
Несъстоятелни са доводите в касационната жалба за противоречие на съдебното решение с чл. 67 ЗУБ. Наличието на висящо производство по ЗУБ е ирелевантно за настоящия правен спор, т. к. разпоредбата на чл. 67 ЗУБ не дерогира нормите на ЗЧРБ по налагането на ПАМ, а касае тяхното изпълнение. Пред настоящата инстанция също не са представени писмени доказателства за направено искане за образуване на производство по ЗУБ, но независимо от това, откриването на такова производството е пречка за привеждане в изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ, но не и за издаване на заповед за принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ. С други думи забраната по чл. 67 ЗУБ е неотносима и неприложима към спорното правоотношение.
По изложените съображения съдът намира, че не са налице релевираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на Административен съд – Хасково следва да се остави в сила.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 482 от 08.09.2011 г., постановено по административно дело № 606/2011 г. по описа на Административен съд – Хасково. Решението е окончателно. Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ В. А.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ П. Н./п/ Д. М.
Д.М.