Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. В. при ЦУ на НАП, против решение № 1450 от 12.08.2009 г., постановено по адм. дело № 330 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. В., с което е отменен ревизионен акт (РА) № 030801080 от 22.10.2008 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. В., и потвърден с решение № 716 от 05.01.2009 г. на зам.-директора на ДОУИ при ЦУ на НАП - гр. В., за установени задължения на И. С. И. от гр. В. по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2005 г. в размер на 42 360,14 лв. и лихви за забава в размер на 14 777,52 лева.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът неправилно е достигнал до извода, че заемодателите са имали налични средства, които да предоставят в заем. Съдът не е взел предвид, че не е доказана наличност на заеманите средства, тъй като представените доказателства доказват получени, а не налични средства. По съображения в посочения смисъл касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против РА.
Ответникът по касационната жалба - И. С. И., оспорва касационната жалба като неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е отменил РА, тъй като ДОУИ като ответник по жалбата не е оспорила представените писмени доказателства, нито заключението на ССЕ. Счита, че съдебният състав правилно е кредитирал представените по делото разписки.
Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното:
С обжалваното решение на Административния съд - гр. В., е отменен РА № 030801080 от 22.10.2008 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. В., и потвърден с решение № 716 от 05.01.2009 г. на зам.-директора на ДОУИ при ЦУ на НАП - гр. В., за установени задължения на И. С. И. от гр. В. по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2005 г. в размер на 42 360,14 лв. и лихви за забава в размер на 14 777,52 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че РА е валиден, издаден по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК в изпълнение на указанията, дадени в отменителното решение на директора на ДОУИ. В хода на ревизията органът по приходите е констатирал обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК по отношение на жалбоподателя и данъчната основа е била определена по реда на чл. 122 от ДОПК чрез съставяне на баланс на касова наличност. В резултат на съставена таблица за 2005 г. са приети за установени извършени разходи, превишаващи установените приходи. За да достигне до тези констатации, в хода на ревизията органът по приходите не е признал за реално предоставени на ревизираното лице заеми от лицата П. К., Д. И. и "Газтрейд блек сий" ООД.
Съдът, позовавайки се на събраните в ревизионното производство писмени доказателства, а именно договори за заем и разписки, както и на тези, представени в съдебното производство, и предвид заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза (приета неоспорена в производството) е приел, че се касае за договор за заем от тези лица, който договор е реален, поради което представените разписки за реално платени суми по сключения договор са годни доказателства за изпълнение на тези договори и реално получени от ревизирания субект заемни суми от лицата П. К. за 30 000 лв., Д. И. - за 80 000 лв. по договори за заем от 01.06.2005 г., и за сумата от 70 000 щ. д. по договора за заем с юридическото лице от м. март 2005 година. Предвид това съдът е отменил издадения РА като незаконосъобразен за сумата 42 360,14 лв. и лихви за забава в размер на 14 777,52 лева.
Така постановеното решение е неправилно в частта, касаеща отменения РА за непризнатите и обложени като недеклариран доход суми, получени в заем от лицата П. К. - 30 000 лв., и Д. И. - 80 000 лв., ведно със съответните лихви. В тази част настоящият съдебен състав счита за основателни възраженията в касационната жалба, че събраните доказателства не сочат за реално получени суми от заем (въпреки представените разписки), а по-скоро сочат за получени суми от заемодателите по трудови договори и други, но не и за наличност на тези средства към момента на предоставянето на заема. Така например нелогично е да се приеме по отношение на лицето Д. И., че за периода от 10 години, изследван от вещото лице, той е правил само минималните разходи според статистическите данни на НСИ и всички спестени пари за тези десет години е държал вкъщи, без да прави други разходи, и ги е предоставил в заем на ревизирания субект. Няма данни също така тези пари, взети в заем, да са връщани в продължение на тези пет години. Същото се отнася и до получения заем от лицето П. К., още повече, че по отношение на това лице вещото лице не е изследвало периода за доходи и изразходвани средства след 2000 година. Не може да се приеме, че това лице не е изразходвало от средствата си, придобити до 2000 г., за да може през 2005 г. да предостави заем на ревизирания данъчен субект. С оглед на това следва да се приеме, че макар и да признават предоставянето на заемни средства, по делото не са събрани достатъчно убедителни доказателства, които да доказват, че тези лица към момента на сключване на договорите за заем действително са притежавали въпросните средства, които да предоставят в заем на ревизирания субект, който и към настоящия момент не е започнал да ги връща въпреки уговорения за това срок, което създава основателни съмнения относно достоверността на сключените договори за заем. По тези съображения в тази част решението следва да се отмени и да се отхвърли жалбата, тъй като правилно органът по приходите не е приел като източник на налични средства и приходи сумите 30 000 лв. - предоставен заем от лицето П. К., и 80 000 лв. - от лицето Д. И., и е приел тези суми като недеклариран приход, подлежащ на облагане по реда на чл. 35 ЗОДФЛ отм. .
Неоснователни са обаче възраженията в касационната жалба, че по отношение на третия заем, сключен през м. март 2005 г. между ревизирания субект и "Gaztrade blag sea" LLC, съдът се е позовал на негодни доказателства, за да приеме наличност на парични средства към датата на предоставяне на заема. В тази част съдът, анализирайки всички доказателства по делото, които не са били оспорени от страната, вкл. и заключението на вещото лице, е достигнал до обоснования извод, че към момента на предоставяне на заема дружество "Gaztrade blag sea" LLC е разполагало с парични средства, които е могло да предостави в заем, така както е посочено в договора за заем, който също не е бил оспорен. Съгласно заключението на вещото лице предоставянето на сумите по първата и втората разписка е било отразено в хронологичния регистър на сметка 502 - "Каса", във валута за м. март 2005 г. и в оборотната ведомост от този месец. Вещото лице е установило от представената оборотна ведомост, че дружеството е разполагало с касови наличности, които са му дали възможност да предостави в заем сумата от 70 000 щатски долара. Ето защо правилно съдът е приел, че незаконосъобразно органът по приходите не е включил тази сума в приходната част на баланса за касова наличност за 2005 г. на ревизираното лице. Освен това по делото има данни, че жалбоподателят е вземал в заем и други суми от това дружество, които след това е връщал.
Предвид изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваният РА в тази част правилно е отменен от първоинстанционния съд и решението следва да се остави в сила.
Предвид изхода на спора следва да се отмени решението и в частта за разноските, които следва да бъдат понесени от двете страни, така както са направени, с оглед частичната отмяна и дължимостта им по компенсация от двете страни.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение № 1450 от 12.08.2009 г., постановено по адм. дело № 330 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. В., в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) № 030801080 от 22.10.2008 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. В., и потвърден с решение № 716 от 05.01.2009 г. на зам.-директора на ДОУИ при ЦУ на НАП - гр. В., за установени задължения на И. С. И. от гр. В. по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2005 г. по отношение на обложени суми от 30 000 лв. по договор за заем от лицето П. К. и 80 000 лв. по договор за заем от лицето Д. И. и съответните лихви върху тези суми, както и решението в частта за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И. С. И. от гр. В. против ревизионен акт № 030801080 от 22.10.2008 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. В., и потвърден с решение № 716 от 05.01.2009 г. на зам.-директора на ДОУИ при ЦУ на НАП - гр. В., за установени задължения на И. С. И. от гр. В. по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2005 г., по отношение на обложени суми от 30 000 лв. по договор за заем от лицето П. К. и 80 000 лв. по договор за заем от лицето Д. И. и съответните лихви върху тези суми. ОСТАВЯ в сила решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ:
/п/ В. К./п/ А. Д.
В.О.