Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административно процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на В. Г. Й. от гр. Б. срещу разпоредбите на чл.17 ал.1, чл.18 ал.1 и чл.18 ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с ПМС № 30 от 10.3.2000 година. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваната разпоредба като издадена в противоречие с изискванията на 69 ал.1 от Кодекса за социалното осигуряване. Съгласно атакувания текст ал.1 - За осигурителен стаж при пенсиоринаре на лицата по чл.69 от КСО се зачита - т.1 изслужено време на кадрова военна служба и т.2. изслуженото време във ведомствата по чл.69 ал.2 от КСО. Според жалбоподателя частта от разпоредбата на чл.17 - ал.2 от Наредбата, която гласи, че трудовият стаж по ал.1 се зачита за първа категория не била съобразена с промените в КСО и противоречала на теста на ал.1, тъй като "трудов стаж" и "осигурителен стаж" били различни категории. Допълва, че разпоредбата на Наредбата противоречи на чл.69 ал.1 от КСО, където било вписано, че "Кадровите военнослужащи придобиват право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта им преди 25 години осигурителен стаж, от които две трети да са действително изслужени на кадрова военна служба". В писмени бележки, представени по делото след съдебното заседание, се повтарят доводите в жалбата. Не се развиват такива защо разпоредбите на чл.18 ал.1 и ал.2 от Наредбата противоречат на КСО. Сочат се само като противоречащи общо на чл.69 и чл.104 от КСО. Претендира съдебният състав да отмени обжалваните разпоредби, които в диспозитивната част са посочени като чл.17 ал.2, чл.18 ал.1 и ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

Ответникът по подадената по делото жалба - Министерски съвет, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и излага подробни съображения досежно законосъобразността на подзаконовия нормативен акт в обжалваната му част и моли съда да...