Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по касационна жалба от Р. И. Д.-Цолова и П. В. Ц. и двамата от София, срещу решение № 945/24.11.2008 г. по адм. д. № 599/2008 г. на Административен съд София-град, ІІ отделение, 34 състав.

Върховният административен съд, ІІІ отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира следното:

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Р. И. Д.-Цолова срещу Заповед № РД-09-349/29.11.2007 г. на кмета на Столична община, район "Овча купел". Приел жалбата за неоснователна, тъй като от доказателствата по делото се установило, че жалбоподателката не е сключила наемен договор с община "Овча купел" и следователно държи жилището без правно основание, поради което заповедта издадена на осн. чл. 65, ал. 2 ЗОС е правилна и законосъобразна.

Съдът направи констатация, че обжалваната заповед е издадена само на името на П. В. Ц., който не е участвувал като страна по делото пред първата инстанция. Същият е бил страна в административното производство по издаване на заповедта. В обжалваното съдебно решение силата на присъдено нещо не се разпростира по отношение на него, тъй като същият не е посочен като страна. Р. И. Д.-Цолова е негова съпруга. Нейните права също са засегнати от обжалваната заповед, но правото на оспорване пред съд е дадено в защита на субективните материални права. Затова не възниква право на оспорване в полза на лице, което не е адресат на административния акт и не е правосубектна - чл. 159, т. 2 АПК.

С оглед изложеното, след като съдът е постановил решението си по отношение на лице, което не е адресат на административния акт, то постановеното решение следва да се обезсили като недопустимо на осн. чл. 221, ал. 3 АПК и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен...