О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3782

Гр.София, 22.07.2025г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева ч. г.д.N.2628 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.

С определение №.768/20.03.25 по ч. г.д.№.720/25 на АС София е потвърдено опр.№.18580/19.11.24 по г. д.№.5791/23 на СГС, І-1с., за оставяне без уважение на молбата на Й. М. З., Ц. П. И. и К. Ц. И. за освобождаване от държавна такса по подадена от тях въззивна жалба срещу постановеното по делото от СГС първоинстанционно решение.

Постъпила е частна касационна жалба Й. М. З., Ц. П. И. и К. Ц. И., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.

Ответната страна Е. Д. И. оспорва жалбата.

Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лица, имащи право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:

С обжалвания акт съдът е обсъдил подадените от жалбоподателите декларации по чл.83 ГПК относно тяхното гражданско, материално и семейно състояние; приел е, въз основа на всички данни по делото, че в случая не са налице предпоставките на горецитираната разпоредба за освобождаването им от дължимата държавна такса в общ размер на 545,80лв. /съответно за всеки от тях по 181,93лв./; посочил е, че същите имат доходи от заплати 940лв. за Й.З., 933лв. за съпруга й Ц.И. и 933лв. за дъщеря им К.И.; че първите двама имат право на ползване върху процесния апартамент, като Ц.И. притежава и два автомобила, които са запорирани; че, освен права върху процесния имот, К.И. притежава и гараж, а доколкото е декларирала и кредит с вноска 550лв., тя намаля общия доход само до сумата 2256лв., а и няма правило, което да дава приоритет на погасяването на частноправни вземания пред тези към фиска на държавата; всички жалбоподатели имат един и същ постоянен адрес в[жк]– който е различен от този на процесния апартамент, дарен от първите двама ответници на дъщеря им К.И.; доколкото Й.З. има дял в дружество „К. ф.“О. стойността му /10лв./ е ирелевантна, тъй като от значение за имуществото на лицето е какви доходи получава от развиването на търговската дейност, като същевременно липсата на декларирани такива при действащо дружество създава пречки за съда да извърши цялостен контрол на имущественото състояние на лицето и е предпоставка за отхвърляне на молбата. Отделно от изложеното доходи биха могли да бъдат реализирани както от притежавания гараж, така и от процесният апартамент, в който не е постоянния адрес на страните, а евентуален запор върху вещи не ограничава възможността за ползването им; липсват и данни за осъществявано от страните безплатно процесуално представителство при условията на чл.38 ЗЗД, което предполага възможност за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Касаторите се позовават на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“По какъв начин следва да се установяват положителните предпоставки на молителя в производство по чл.83 ал.2 ГПК /опр.№.206/17.05.13 по ч. г.д.№.2434/13, ІІ ГО, опр.№.612/12.08.10 по ч. т.д. №.564/10, ІІ ТО, опр.№.318/12.07.12 по ч. т.д.№.293/12, ІІ ГО, опр.№.40/ 1.12.12 по ч. г.д.№.22/12, ІІ ГО, опр.№.5/9.01.14 по ч. г.д.№.7695/ 13, І ГО/; 2.“Дали следва да бъдат освободени от държавна такса ответниците, които се доказва по делото, че са с наложени запори и задължения към кредитни институции?“; 3. „Какви са предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса по смисъла на чл.83 ал.2 ГПК?“ /опр.№.573/12.07.11 по ч. т.д.№.230/11, ІІ ТО/.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не са налице.

Първият и третият въпроси касаят предпоставките за освобождаване от държавна такса. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, с разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК законодателят е регламентирал възможността физическите лица да бъдат освободени от внасяне на такси и разноски, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят; по молбата за освобождаване от внасяне на такси и разноски по чл.83 ал.2 ГПК съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, касаещи липсата на достатъчно средства; въз основа на представените доказателства следва да се извърши преценка дали лицата разполагат с достатъчно средства към момента на искането, като се съобразят данните от представените декларации за имуществено състояние; недопустимо е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Обсъдила е данните по приложените по делото декларации по чл.83 ал.2 ГПК, в това число имущественото състояние на жалбоподателите, съпоставила е получаваните от тях доходи и притежаваното имущество с размера на дължимата такса, обсъдила е и възраженията им във връзка с извършената от първоинстанционния съд преценка на същите и доводите, с които обосновават искането си; доколкото са изложени мотиви относно евентуална възможност за допълнително извличане на доход от притежаваното имущество /апартамент, гараж и т. н./, това е направено само в допълнение и евентуално към решаващите мотиви относно наличието на достатъчно средства с оглед получаваните доходи и притежаваното имущество предвид размера им, при съпоставка с размера на дължимата държавна такса. Предвид изложеното не е налице твърдяното отклонение от наличната задължителна практика на ВКС и съответно твърдяното основание по чл.280 ал.1 ГПК.

Вторият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Той е конкретен и фактически, а отделно от това и не е свързан с решаващите мотиви на съда, които са свързани на първо място с оглед съпоставката между общия размер на получаваните доходи и притежаваното имущество и този на дължимата държавна такса. Предвид изложеното не е налице годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и съответно сочената хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК.

Доколкото касаторите се позовават на очевидна неправилност на определението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същите не са обосновали оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.

С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ТО,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.768/20.03.25 по ч. г.д.№.720/25 на АС София.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: