Производство по реда на чл.41 и сл. от Закона за Върховния административен съд, във връзка с чл.231, ал.1 б."е" от ГПК.
Образувано е по молба за отмяна от И. Д. И., в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "МАЙ-И. Д.", срещу решение № 10134 от 18.11.2005 г.
по адм. дело № 3619 по описа за 2005 г. на Върховния административен съд, първо отделение. С това решение е отхвърлена жалбата на търговеца срещу решение № 105 от 27.01.2005 г. по адм. дело № 2042 по описа за 2002 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу ДРА № 1-23-279 от 27.04.2000 г. на ръководител екип при ТДД-гр. В., потвърден с решение № 427 от 21.07.2000 г. на РДД-гр. В..
В молбата за отмяна, наименувана "касационна жалба", молителят се позовава на лишаване от възможността да участва в производството по делото пред Върховния административен съд, първо отделение, поради неправилно тълкуване от страна на съда на депозираната от него молба, с искане за събиране на писмени доказателства. С това според него е нарушено правото му на защита в процеса, като са допуснати и редица съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което формира отменителното основание по чл.231, ал.1, б."е" от ГПК.
Ответната страна по молбата за отмяна - Регионалния данъчен директор - гр. В. не ангажира отговор по реда на чл.232, ал.4 от ГПК, както и не изпраща процесуален представител, който да изрази становище по нея.
Върховният административен съд, I - колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на молбата за отмяна и наведените в нея отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.232, ал.1 от ГПК и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима, независимо направения в нея запис, че е касационна жалба, което се обуславя от съдържанието й, а разгледана по същество е неоснователна.
Отмяната на влезли в сила съдебни решения по реда на чл.231 от ГПК е извънинстанционен способ за защита срещу неправилни решения, като причините за неправилност на тези решения са изчерпателно посочени в тази разпоредба. Процесната молба за отмяна се позовава на посоченото в чл.231, ал.1, б."е" от ГПК основание, когато страната, вледствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможността да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая молителят застъпва становището, че не е могъл да осигури защитата си, понеже е депозирал молба от 8.11.2005 г. по делото със становище за даване ход на същото и с доказателствени искания, които касационната инстанция не е уважила, а е дала ход на делото по същество и е оставила в сила решението на окръжния съд, което той е обжалвал по касационен ред.
В настоящото производство се установява, че по повод касационна жалба на едноличния търговец, данъчнозадължено лице, е срещу
решение № 105 от 27.01.2005 г. по адм. дело № 2042 по описа за 2002 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу ДРА № 1-23-279 от 27.04.2000 г. на ръководител екип при ТДД-гр. В., потвърден с решение № 427 от 21.07.2000 г. на РДД-гр. В. е образувано адм. дело № 3619 по описа за 2005 г. на Върховен административен съд, първо отделение. Проведено е едно открито редовно съдебно заседание на 9.11.2005 г., за което молителят е призован с призовка № 1/16.09.2005 г. лично на 28.09.2005 г. Преди заседанието е депозирал молба от 8.11.2005 г., в което категорично е заявил, че не може да се яви, че желае да се даде ход на делото, както и че поддържа касационната жалба. Със същата молба е поискал да бъде задължена ответната страна по касационната жалба - РДД-гр. В. да представи писмени доказателства, а алтернативно да му се издаде съдебно удостоверение, което да му послужи пред ТДД-гр. Д. за снабдяване с исканите писмени доказателства относно трудовоправното положение на лицето Н. Г., служител при дирекцията. В цитираното съдебно заседание касационният състав на Върховният административен съд, първо отделение не е постановил изрично определение по направените доказателствени искания.
При тази фактическа обстановка не може да се твърди обстоятелството, формиращо отменителното основание по чл.231, ал.1, б."е" от ГПК, а именно че молителят е бил лишен от възможността да участвува в проведеното открито съдебно заседание на 9.11.2005 г., както и че е нарушено правото му на защита, въпреки, че съдебният състав не е постановил определение с оглед направените доказателствени искания, на основание чл.38 от ЗВАС. Това се определя от съдържанието на посоченото от молителя правно основание за търсената от него отмяна, а именно разпоредбата на б."е", която от своя страна съдържа няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле, а именно че страната не е могла да вземе участие във воденето на делото, поради нарушаване на съдопроизводствените правила, когато страната не е била надлежно представлявана и или тя не е могла да се яви на заседанието, въпреки че е била редовно призована, нито лично, нито чрез процесуален представител, поради препятствие, което не е могла да отстрани. В процесния спор такива фактически основания не се явяват реализирани, още повече че самият молител е бил редовно призован и е пожелал да се даде ход на делото. Също така следва да се отбележи, че в проведеното от съдебния състав касационно производство не се събират доказателства, съответно не се правят доказателствени искания, което произтича от характера на същото като контролно-отменително такова, в което спорът не се решава по същество, а се реализира проверка върху съдебното решение с оглед изискванията на чл.218б, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.11 от ЗВАС за това дали същото е нищожно, недопустимо или неправилно. В приложимата разпоредба на чл.38 от ЗВАС е дадена процесуална възможност страните да представят, ако имат възможност и желаят само писмени доказателства, които съдът следва да прецени, като това може да стане с касационната жалба или в самото производство. В случая са направени само искания за събиране на такива от страна на съда, което е недопустимо. Освен това направените от молителя твърдения за допуснати нарушения имат по-скоро характер на отменителното основание по чл.218б, ал.1, б."в" от ГПК, във връзка с чл.11 от ЗВАС, а именно нарушаване на съществени съдопроизводствени правила, което се преценява в касационното производство по реда на чл.33 и сл. от ЗВАС, но не и в производство по отмяна на влезли в сила съдебни решения по чл.41 от ЗВАС, във връзка с чл.231 и сл. от ГПК, каквото е настоящото производство. Решаващият съд правилно е дал ход на делото, респ. и ход на делото по същество. В случая не се констатира твърдяното от молителя. По изложените съображения молбата за отмяна следва да се остави без уважение.
Водим от горното Върховният административен съд, I - колегия, петчленен състав РЕШИ: О. Б. У. молбата на
И. Д. И., в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "МАЙ-И. Д.", за отмяна по реда на чл.231, ал.1, б."е" от ГПК на решение № 10134 от 18.11.2005 г. по адм. дело № 3619 по описа за 2005 г. на Върховния административен съд, първо отделение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ З. Ш./п/ М. Д./п/ А. Д./п/ М. З. З.Ш.