Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на В. П. Ч. от гр. П. срещу решение № 10291 от 08.07.2013 г. по адм. д. № 14372/2012 г. на Върховния административен съд, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от нея жалба срещу заповед № РД9Р-0002/19 октомври 2010 г. на министъра на културата в частта й, с която се иска отмяната й като незаконосъобразна и е прекратено производството по делото и в останалата част, с която е отхвърлена жалбата за нищожност на акта.
Представен е писмен отговор от страна на кмета на О. А.. Счита жалбата за неоснователна, заявява, че в заповед № РД9Р-0002/19 октомври 2010 г. на министъра на културата в приложение 3 /неразделна част от заповедта/, в т. 2 за имота на жалбоподателката с ЕКАТТЕ 70737.28.110 не се допуска разрешаване и извършване на други строителни дейности.
От страна на министъра на културата не е изразено становище.
Прокурорът дава заключение за частична основателност на жалбата.
Върховният административен съд, Петчленен състав, Втора колегия, намира жалбата да процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Относно прекратителната част на решението, не е съобщен по - кратък 7-дневен срок за обжалване, но независимо от това жалбата е подадена в този срок. Разгледана по същество е частично основателна.
За да остави без разглеждане жалбата относно законосъобразността на заповедта, като просрочена, съдът е установил, че по делото липсват данни оспорената заповед да е съобщавана на оспорващата, която от своя страна е заявила в жалбата си, че на 06 януари 2011 г. е получила от община А. придружително писмо изх. № 94-В-182, в което като приложение е посочена и оспорената заповед № РД9Р-0002/19 октомври 2010 г. на министъра на културата. Прието е, че най-късно на 06 януари 2011 година, В. Ч. е узнала за издадената от министъра на културата заповед и...