Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба на А. И. С. от гр. С., за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК на влязло в сила решение №7464/03.06.2013г. на ВАС тричленен състав, постановено по адм. дело №11275/2012г., с което е оставено в сила решение №3140/12.06.2012г. постановено по адм. дело №220/2012г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед №6213/08.12.2011г. на Директора на Агенция „Митници”, с която е прекратено служебното му правоотношение за длъжността „старши инспектор”, считано от 12.12.2011г.

В молбата се излагат доводи за наличие на основанията по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Иска се отмяна на цитираното решение.

Ответникът – Директорът на Агенция „Митници”, редовно призован, чрез процесуалния си представител ангажира становище за неоснователност на молбата.

Върховният административен съд, петчленен състав намира молбата за отмяна за процесуално допустима, като подадена от страна, участвала в производството по постановяване на оспореното решение и в срока по чл. 240 от АПК.

След като обсъди направените искания, във връзка с посочените в чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК

основания, петчленният състав намира молбата за неоснователна, по следните съображения: Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК

, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение по делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. От този текст е видно, че основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото.

Нови „обстоятелства” по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са...