О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4

гр. София,01 февруари 2019 г.

Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Р. Б,в закрито заседание на 25.01.2019 г., в смесен петчленен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛКА ПАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

РУМЯНА ПАПАЗОВА

ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №84/18 г., намира следното:

Производството е по чл.135, ал.4 АПК.

Образувано е по спор между Сливенски районен съд и Административен съд Сливен за подсъдността на предявените от С. Г. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ искове за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия по поддържане на цени на стоките в затворническата лавка, по-високи от тези извън местата за лишаване от свобода за посочения в исковата молба период, като същевременно е забранено внасянето на такива стоки отвън. Освен това лишените от свобода лица от женски пол, измежду които е ищцата, неоправдано не разполагат с възможността, предоставена на лишените от свобода лица от мъжки пол, да закупуват определени хранителни стоки от лавката на затвора и да си приготвят с тях собственоръчно храна в килиите. Това според ищцата е дискриминация по лично и обществено положение.

Делото първоначално е образувано пред Административен съд Сливен, който е квалифицирал исковете по чл.71, ал.1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ)/ ЗЗДискр./.Приел е, че продажбата на стоки в затворническата лавка е стопанска, по същество търговска дейност, която се извършва от Държавно предприятие „Фонд затворно дело”- втори ответник по иска, наред с ГДИН. Предприятието не е държавен орган, а дейността по ценоообразуване на стоките в лавките към местата за лишаване от свобода не е административна дейност. Следователно отношенията между лишените от свобода и ответниците не са на власт и подчинение, а...