О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3764

София, 21.07.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. №868/2025 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Б. П., [населено място], приподписана от адвокат Г. В., против въззивно решение № 3934 от 01.07.2024 г. по в. гр. д. № 76/2023 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 20026177 от 31.03.2022 г. по гр. д. № 59993/2020 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Г. Х. С. и А. И. С. осъдителни искове по чл. 59 ЗЗД и жалбоподателката е осъдена да заплати 22 155 лв. на Г. С. и 7385 лв. на А. С. – обезщетения, определени съобразно квотите им от правото на собственост, за лишаването им от ползване на собствения им имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в [населено място], [улица], за периода от 01.08.2016 г. до 31.01.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 25.07.2019 г. до окончателното им изплащане. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор от Г. Х. С. и А. И. С., [населено място], и двамата представлявани от адвокат С. Д., в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, а подадената жалба е по същество неоснователна. Претендира се присъждане на направените разноски съобразно...