О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 324

ГР. София, 22.03.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 7.03.16 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №655/16 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. З. срещу въззивното решение на Русенски окръжен съд /ОС/ по гр. д. №634/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от [фирма] и [фирма] срещу касаторката иск по чл.56 ЗН, като е унищожен отказът й от наследството на нейната майка Е. Д., вписан в книгата за откази от наследство на РС Бяла с рег. №9/29.04.13 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторката се позовава на недопустимост на въззивното решение, поради предявяване на иска след изтичане на едногодишния срок от узнаването на кредитора за отказа по чл.56, ал.2 ЗН. Намира, че решението е постановено и в противоречие с практиката на ВКС - осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Противоречието е с ТР №1/13 г. ОСГТК, в което е прието, че ограниченията в дейността на въззивната инстанция не следва да се прилагат и в хипотеза, когато осъществяването на въззивните функциии при защита на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в публичен интерес. В тези случаи служебното начало има превес над диспозитивното начало. Затова законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на страните в процеса.

Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: Сроковете по чл.56, ал.2 ЗН са...