Образувано е по касационна жалба на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране срещу Решение № 6386/05.11.2018 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 8252/2018 г., отменящо решение на съвета по т. 8 от протокол № 146 от заседание, проведено на 30.03.2018 г., потвърдено с решение на Контролния съвет на КИИП по т. 3 от протокол № 6 от заседание, проведено на 22.06.2018г., с което е отказано вписването на И.М в Регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност в секция „Отопление, вентилация, климатизация, хладилна техника и топло - и газоснабдяване“, и преписката е върната на УС на КИИП за ново произнасяне по заявлението на Мишев от 12.02.2018 г.
Ответникът И.М е на позиция за неоснователност на оспорването.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.
1. Отмененият от административния съд отказ е формално мотивиран с непредставянето от заявителя на академична справка за изравнително обучение между бакалавърска и магистърска диплома, което се изисквало от Наредба за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени "бакалавър", "магистър" и "специалист" – чл. 9, ал. 1, т. 3. От правна страна органът се е позовал на чл. 3, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2 за проектантската правоспособност на инженерите, регистрирани в КИИП, уреждащ хипотезата на придобита степен „магистър“ по специалност, съответстваща на частта от инвестиционния проект, за която кандидатстват, след степен "бакалавър" по друга специалност от направление в областта "Технически науки". Съображенията в решението на контролния орган на камарата се ограничават до бланкетното заключение, че хорариума в дипломите на инж.. М не отговаря на квалификационните характеристики на секцията.
2. Правилни са решаващите изводи на административния съд, обосноваващи пороци на акта на УС на КИИП, свързани с неговото мотивиране и изясняването на фактите по случая. Допуснатите нарушения са процесуални, съществени и пораждат основанията за отмяна по чл. 146, т. 2 и 3 АПК.
а. Заявлението на Мишев по чл. 12, ал. 1 ЗКАИИП за вписване в регистъра е подадено по утвърдения от камарата образец, а към него са приложени необходимите документи, изброени в ал. 2 на текста, т. е. то удовлетворява изискванията към формата и съдържанието му. Удостоверено, както правилно е приел и съдът, е и притежанието на ОПП – чл. 7, ал. 1 ЗКАИИП. Задължението за представяне на академична справка за приравнително обучение е въведено с чл. 3, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2 за проектантската правоспособност на инженерите, регистрирани в КИИП.
б. Заявителят не е уведомен за необходимостта да представи въпросната академична справка, а правната последица от констатацията за липсата й е приложена в противоречие с процесуалното задължение на органите на камарата да осигуряват възможност за отстраняване на евентуална нередовност на заявлението – арг. чл. 6, ал. 2 от Наредба № 2 и общата разпоредба на чл. 30, ал. 2 АПК. Подобен подход е недопустим на две основания – от една страна, органът не може да черпи права от собствения си процесуален пропуск да изясни всички факти от значение за правото да се придобие ОПП (чл. 35 АПК), а от друга – отречена е възможността на заинтересованата страна да докаже условията за приемане на позитивно решение по заявлението.
в. Твърдението пък, обективирано в протокола от заседанието на УС, че броят на кредитите бил 75 и не отговарял на изискванията за магистър – инженер (дори и да се приеме, че тази проверка е допустима), е и недостоверно – дипломата от ТУ – Габрово удостоверява професионална квалификация „Магистър-инженер“, специалност „Индустриално инженерство“ по магистърска програма „Отопление, вентилация и климатизация на индустриални обекти“ и общ брой кредити от 90.
г. Решението за отказ е по същество немотивирано в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и изричната разпоредба на чл. 13, ал. 1, изр. 2 ЗКАИИП.
Актът въобще не очертава дължимите квалификационни характеристики на секцията в съпоставка с професионалната квалификация на Мишев, а отричането й почива на необосновано общо заключение извън обсъденото по-горе позоваване на чл. 3, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2. Липсва индивидуализация на фактическите основания на упражненото правомощие, а извеждането на предполагаемата воля на органа в съдебната фаза на производството е недопустимо. Такива не съдържа и контролния акт на КС, който създава яснота само по отношение на разпоредителната си част.
3. Правилно административният съд е постановил връщането на преписката на УС на КИИП за ново произнасяне, а дадените указания се споделят и от касационната инстанция.
а. При новото разглеждане на случая органът следва при необходимост да изиска академична справка за приравнително обучение с цел окомплектоване на заявлението, да съотнесе придобитата от Мишев специалност по регулираната професия към частта от инвестиционния проект, за която кандидатства, и да прецени налице ли е съответствие между тях.
б. Органът не разполага с компетентност да отрече доказателствената сила на официалните документи, удостоверяващи професионалната квалификация, и да ревизира изискванията за придобиване от акредитирано висше училище на магистърска след бакалавърска степен по друга специалност от направление в областта "Технически науки". Правомощията на УС се ограничават до проверката на условията за придобиване на проектантска правоспособност – чл. 13, ал. 1, изр. 1 и чл. 22, т. 3 ЗКАИИП, и при констатацията за наличието им е длъжен да се произнесе с решение за вписване в регистрите. Оперативна самостоятелност за повече от едно възможни решения в тази хипотеза не му е предоставена от закона.
в. В случай че УС повторно застъпи становището си за допустимост на преценката относно броя кредити, респ. хорариума, за специалността по магистърската програма, тогава трябва да установи съществуването на законова норма, която му възлага компетентността, и изрично да се позове на нея, както и да докаже евентуално противоречие с конкретни нормативно уредени квалификационни характеристики на секцията, предмет на заявлението на Мишев.
4. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.
б. При неоснователността на касационното оспорване, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите разноски за платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6386/05.11.2018 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 8252/2018 г.
ОСЪЖДА Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране да заплати на И.М сумата от 150 (сто и петдесет) лева разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.