Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. П. В., чрез нейния пълномощник, срещу решение №1578/03.08.2016 г. по адм. д. №195/2016 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му.

Ответниците по касационната жалба-кметът на О. П-район "Западен" и В. С. Й., чрез своите представители намират касационната жалба за неоснователна.

Ответниците по касационната жалба В. Б. П. и Н. Б. С. не вземат становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № РД-09- 358/16.12.2015 г. на кмета на район "Западен", община П., с която по постъпило искане на В. С. Й. е разрешено прокарването на временен път през имот с идентификатор [номер] по КК на [населено място], съсобствен на жалбодателката и други лица, за осигуряване на достъп до урегулиран имот с идентификатор [номер] по посочени точки до откриването на нова улица съгласно подробния устройствен план на основание чл. 190, ал. 2, предл. 2-ро и ал. 6 ЗУТ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резулат, решаващият съд е развил следните доводи:

Процесният имот представлява .111 представлява действащ път. Временният път засяга сграда в друг имот, съсобствен на жалбоподателка, като я реже с 0.50 м., но същата е незаконно построена. Достъпът чрез временен път се осигурява до имот в неурегулирани още части, включени в ОУП, в която хипотеза попада конкретният случай, при нужда, която е обоснована в процесната заповед с необходимостта от осигуряване на достъп до имота на заинтересованото лице В. С....