Образувано е по касационна жалба на Х. И. Д. срещу решение №589/06.04.2017 г. по адм. д. № 2230/2016 г. на Административен съд Бургас. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му.

Ответниците по касационната жалба-заместник-кметът по СИРР при О. Б и С. И. Д. не вземат становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед №2245/23.08.2016 г. на заместник-кмета по СИРР при О. Б, с която на него и на С. И. Д. е наредено да премахнат незаконен строеж ""едноетажни масивни постройки с изпълнено частично надстрояване в северната част на УПИ [номер], [номер] на страничните регулационни линии," като изграден без строителни книжа и като нетърпим. С обжалваното решение съдът е отвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Строежът е извършен през 1995 г., без строителни книжа. Същият е незаконен и не е търпим, тъй като не са налице предпоставките на пар. 16, ал. 2 и 3 ПЗРЗУТ, а разпоредбата на пар. 127, ал. 1 ПЗРЗУТ не е приложима с оглед установения период на изграждане на строежа.

Така постановеното решение е материално и процесуално законосъобразно:

В случая безспорно се касае за строеж, извършен без строителни книжа. Характеристиката му като незаконен е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване.

И пред първоинстанционния съд и пред настоящата касационна инстанция се твърди търпимост на строежа, която в случая не е налице. Търпимостта на един строеж е обективно качество, съществувало към момента на реализирането му. Разпоредбата на пар. 127, ал .1 ПЗРЗУТ е материалноправна и няма обратно действие. Тя намира приложение спрямо актове за премахването на строежи след влизането й в сила. Цитираната разпоредба не изключва приложението на пар. 16, а се явява нейно допълнение, като въвежда четвърти период за обявяване на строежи, за които няма строителни книжа, за търпими. Тази разпоредба е приложима за случаите на незаконни строежи, извършени в периода 01.07.1998 г.- 31.03.2001 г. и не е приложима за строежи, извършени преди този период. Поради това относимата материалноправна норма за изследване предпоставките за търпимост е тази на пар. 16, ал. 2 ПЗРЗУТ. В случая спрямо незаконният строеж не са налице предвидените в хипотезиса на нормата на пар. 16, ал. 2 ЗУТ предпоставки, при които строежът може да се счита за търпим. В конкретния казус не е налице надлежно деклариране на строежа в срок - до 31.12.1998 год. Обстоятелството, че за строежа пред този период е издадена заповед за спиране на процесното строителство, не е действие на общинската администрация, представляващо деклариране на строежа пред одобряващите органи от собствениците. Поради това изводът на първоинстанционния съд за нетърпимост на строежа е законосъобразен.

Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен акт, съдът е постановил съответно на материалния закон решение, без да е допуснал съществени процесуални нарушения. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото следва да се остави в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №589/06.04.2017 г. по адм. д. № 2230/2016 г. на Административен съд Бургас. Решението е окончателно.