О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 295

София, 16.03.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр. дело N 336/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Е. Г. Х.,чрез пълномощник адв.И. И. срещу решение № 87/29.09.2015 г. по гр. д.№200/2015 г. на Апелативен съд-Б..

Ответникът по касационната жалба „О. б. п.”-Е., в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. М. Д., я оспорва.Не претендира разноски.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г. о. констатира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в предвидения от закона срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 243/28.05.2015 г. по гр. д.№ 60/2015 г. на Окръжен съд-Бургас. С него ответницата-касатор в настоящото производство, е осъдена да предаде на ищцовото дружество на основание чл.233 ал.1 ЗЗД вр. чл.56 ал.3 и чл.57 ал.1 СК собствения му апартамент, намиращ се на посочен адрес и са присъдени разноски.Въззивният съд е приел, че жилището е било семейно за касаторката и П. В., син на бившия едноличен собственик и управител на дружеството.С решение по бракоразводното дело то е било предоставено за ползване на ищцата в хипотезата на чл.56 ал.3 СК за срок от една година, при възникнало наемно правоотношение въз основа на съдебното решение.Този срок е изтекъл на 17.04.2013 г. Касаторката се е бранила с възражението, че с наемен договор от 01.06.2007 г. ищецът е предоставил ползването на жилището на друго търговско дружество, че...