№ 270

София, 07.03.2016 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

разгледа докладваното от съдията Декова

гр. дело №6126 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от В. Н. Ч., чрез процесуален представител адв.С., срещу решение от 21.07.2015г., постановено по в. гр. д.№318/2015г. на Пловдивско апелативен съд, с което е потвърдено решение от 26.02.2015г. по гр. д.№1382/2013г. на Пловдивски окръжен съд за отхвърляне на предявения от В. Н. Ч. срещу Е. М. Б. иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД.

Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба Е. М. Б. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от В. Н. Ч. срещу Е. М. Б. иск за сумата 34 000лв., претендирана като част от общо дължима сума в размер на 62 160лв., представляваща уговорено и незаплатено възнаграждение за възложена по сключен на 02.10.2010г. между същите страни устен договор за изработка, представляващ: „изработване на цялостен анализ и решение за конструктицята, включително и отределяне на усилията и армировка на конструкцията” на търговски комплек „Л.” в [населено място],[жк].

Въззивният съд е приел, че при доказателствена тежест на ищеца, той не е установил при условията на пълно главно доказване,...