О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 304

ГР. София, 17.03.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.02.16 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №513/16 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на К. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд София по гр. д. №305/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен частичният иск на касатора срещу М. Б. по чл.59 ЗЗД – за сумата от 25 000 лв. / при пълен размер на иска от 60 000 лв./, обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на търговски обект – ресторант – бистро в к. к. „Б.”, за периода 1.12.09 - 30.03.11 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решенвие и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Намира, че материалноправният въпрос от предмета на спора: Кой е собственик на вещта / търговски обект/ - движима или недвижима, с оглед на вида и характера й и на начина на построяване и следва ли се обезщетение от ползвателя на чуждата вещ - е решен противоречиво от районния и окръжния съд по делото, като изводите на последния противоречат и на цитираната практика на ВКС и е от значение за спора и за точното прилагане на закона и за развитието на правото, според указанията в ТР №1/19.02.10 г.

Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че ищецът е построил процесния търговски...