Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Адванс пропъртис“ ООД, [населено място] чрез пълномощника му адвокат Д. М. против решение № 4324 от 12.06.2019 г., постановено по гр. д. № 16783 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, IV-А въззивен състав в частта, с която е отменено решение от 19.07.2017 г. по гр. д. № 21817/2015 г. на Софийски районен съд, 120-ти състав по иска за предаване на владението и освобождаване на завзета площ от недвижим имот и вместо него е постановено друго за уважаване на предявения от Б. В. А., Ю. В. Д., Н. А. П., И. А. П., Л. А. П., Г. И. П. и С. А. В. против „А. П“ ООД ревандикационен иск по отношение на реална част около 110 кв. м. в източната част на имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], район „Искър“,[жк], която реална част е разположена в пространство между УПИ *.-*, кв.7а с идентификатор ***, масивна ограда и [улица], съобразно скица по приложение № 4 към съдебно-техническата експертиза, която скица е неразделна част от решението.

Б. В. А., Н. А. П., И. А. П., Л. А. П., Г. И. П. и С. А. В. са подали чрез пълномощника си адвокат П. К. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:

Районният съд е приел, че петитумът на иска – да се осъди ответника да освободи завзетата площ от имота на ищците и да им предаде владението върху нея – обуславя квалификация на иска по чл.109 ЗС.

Въззивният съд е квалифицирал иска по чл.108 ЗС.

Приел е за установено, че ищците се легитимират като възстановени собственици на имот, в който попада и процесната площ около 110 кв. м., въз основа на приключена административна процедура за земеделска реституция /с влезли в сила решение № 17/09.01.1993 г., решение № 18/22.01.1998 г. и решение № 17/10.06.2002 г., постановени от Поземлена комисия „С.“, преписка вх. № 17/27.11.1991 г., на наследниците на В. С. Т. се възстановява правото на собственост в стари реални граници съответно върху два пъти по 2.324 дка, 0.530 дка и 1.803 дка от ливада в местност „Крайното“, землище С./. От експертните заключения се установява, че във възстановения имот попада имотът на ищците с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], район „Искър“,[жк], включително и процесната площ около 110 кв. м.

Съдът е изложил съображения, че са налице валидни влезли в сила решения, постановени в законен състав от председател и нечетен брой членове, съгласно чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ, ведно със скица към делото, която достатъчно ясно индивидуализира имота. Решенията произвеждат конститутивно действие относно възстановеното правото на собственост по ЗСПЗЗ. Счел е, че няма пречки за възстановяване на собствеността и по реда на чл.10, ал.7 или чл.10б ЗСПЗЗ. Според единичната СТЕ, по време на възстановяване на собствеността с решенията на ПК, северната част от имота, която обхваща и процесната част, попада в регулацията по плана от 1958 г. Извънпроцесната южна част е извън регулация към същия момент, но впоследствие е продадена през 2002 г. Не се установява към момента на възстановяването, имотът да е зает от сгради за частни нужди от частни лица, построени при спазване на всички нормативни изисквания, нито да е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж да е започнал към 01.03.1991 г. по смисъла на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. Не се доказва към момента на възстановяването, имотът да е застроен или върху него да са проведени мероприятия за обществени цели, съобразно чл.10б ЗСПЗЗ. Според приложеното по двете СТЕ извлечение от регулационният план от 1958 г., имотът на ищците, включително спорната част, попадат в терен, отреден за озеленяване. Подобно мероприятие няма данни да е реализирано по време на възстановяването, нито има данни тогава на място да е изпълнена улица. Съобразно двете СТЕ, едва по действащия регулационнен план, одобрен с решение № 387/10.07.2008 г. на СОС, имотът, включително процесната част около 110 кв. м., попадат в съществуваща [улица], записана като „общинска публична собственост – второстепенна улица“. Изложени са съображения, че по сега действащата уредба на ЗУТ, подробните устройствени планове представляват установени с влязъл в сила индивидуален административен акт (заповед за одобряването му) предвиждания за бъдещото развитие и застрояване на съответната територия. С ПУП в урбанизирана територия се урегулират улици, квартали, както и поземлени имоти за застрояване и за други нужди без застрояване – чл.14, ал.1 ЗУТ. Когато с ПУП се предвижда новопроектирана улица или се отразява улица по предходен план, която не е осъществена, имотите или площите от поземлени имоти, необходими за реализирането й, се отчуждават на основание чл.205, т.1 ЗУТ. Държавата, респ. общината придобива собствеността върху тези имоти или части от тях, след реализиране на административната отчуждителна процедура по глава X ЗУТ. При режима на ЗПИНМ отм., след изменението на чл.39 ЗПИНМ отм. от ДВ бр.54/06.07.1956г., предвижданията на улично-регулационния план също нямат отчуждително действие. При този режим отчуждаването на имотите или частите от имоти, засегнати от новопроектирана улица, настъпва с изплащане на дължимото обезщетение. Улично регулационния план, с който се предвиждат мероприятия на народните съвети, другите държавни учреждения и предприятия, кооперациите и политическите и обществени организации има отчуждително действие до изменението на чл.39 ЗПИНМ отм. от ДВ бр.54/06.07.1956 г., като след тази дата запазването на отчуждителното действие на плана става само при условията на приетия с това изменение на закона нов чл.74а ПР ЗПИНМ отм., От тази нормативна уредба следва, че с уличнорегулационен план или регулационния план за обществени мероприятия (според терминологията на отмененото законодателство), сега подробен устройствен план, предвиждането за новопроектирана улица, респ. отразяването на проектирана по предходен план, но нереализирана улица, не рефлектира пряко върху притежанието на правото на собственост, а е предпоставка само за осъществяване на отчуждителна процедура с обезщетяване на собственика за имотите или частите от тях, необходими за осъществяване на предвиденото в плана бъдещо мероприятие. С ПУП не се заснемат границите на имотите. Несъвпадането на лицето от урегулиран поземлен имот с имотната граница, когато се касае до новопроектирана улица или отразена улица по предходен план, която обаче не е реализирана, установява възможността за бъдещо отчуждаване на съответната площ при осъществяване на предвиденото в плана мероприятие „улица“, като до реализиране на отчуждителната процедура собствеността на тази площ е запазена (за тези изводи въззивният съд се е позовал на практиката на ВКС по решение № 39/10.04.2019 г., гр. д.2252/18 г., ВКС, II г. о.). Щом като в случая, след възстановяване на собствеността, върху процесната част е реализирана улица, за която има регулационно предвиждане от 2008 г., но не е проведена отчуждителна процедура по чл.205, т.1 ЗУТ, ищците запазват реституционните си права върху имота.

Ответното дружество без правно основание използва процесната площ за преминаване и изход на негови автомобили от съседния му имот в посока към улицата. Преминаването през този терен за осигуряване на достъп до изхода се признава в отговора на исковата молба. В подкрепа са показанията на свидетеля М. М., основани на непосредствените му наблюдения като съсед от друга страна. Свидетелят изяснява, че имотът на ищците се използва за изход на автомобили към асфалтираната улица. СТЕ потвърждават този начин на използване на имота за непосредствено обслужване на съседния имот чрез осигуряване на достъп и изход към улицата за автомобили на ответника. Предвид установеното и поддържано без правно основание непосредствено служене с процесната част, ответникът обективно пречи на ищеца и го ограничава да упражнява в пълен обем правомощието ползване на своето абсолютно вещно право. Искът по чл.108 ЗС за освобождаване на имота и предаване на владението е основателен.

Въззивният съд е приел, че въпреки неправилната правна квалификация на иска като такъв по чл.109 ЗС, първоинстанционния съд е обсъдил правнорелевантните факти за ревандикационния иск и съответно се произнася с адекватен диспозитив, поради което решението в тази част е процесуално допустимо.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл. второ и трето и по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл. второ ГПК с цел преценка допустимостта на въззивното решение с оглед определената от първоинстанционния съд квалификация на иска по чл.109 ЗС и от въззивния съд по чл.108 ЗС при искова молба, съдържаща твърдения, че ищците са собственици на имота, а ответникът на съседен имот с определено място за достъп до пътя, което той използва само за вход към имота си, а спорната площ покрил с чакъл и асфалт и неправомерно си устроил изход за автомобили до същия път и петитум да освободи завзетата площ от имота и да предаде владението върху нея.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4324 от 12.06.2019 г., постановено по гр. д. № 16783 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, IV-А въззивен състав в атакуваната му част, с която съдът се е произнесъл по иск по чл.108 ЗС.

Указва на „Адванс пропъртис“ ООД, [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията или на съдията-докладчик при изтичане на срока.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: