О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2309

София, 17.07.2025годинаВърховният касационен съд на Р. Б. първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ:В. Х.

Е. А.

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело № 888/2025 година.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Кинг травел“ ООД, [населено място] против решение №88 от 02.12.2024 г. по т. д. №139/2024 на Бургаски апелативен съд.

Ответникът по касация – „ Черно море –хотелс мениджмънт груп“АД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. В. Ч. е на становище, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. В. Р. е поддържал основание обозначено от него като „чл.280 т.1 от ГПК“. Това основание страната е разгледала като установено с оглед противоречие на решението с ПП ВС №1/53г. относно задължението всички съдии в състава на съда да вземат активно участие в постановяване на решението. Противоречието страната е видяла в различните дати и часове, в които са били положени подписите в ЕИСС от съдиите постановили обжалвания акт. Посочено е и основание по „чл.280 т.3“ от ГПК“, а също така е поддържано, че било налице и основание по чл. “280, ал.3 от ГПК“ тъй като по поставени от нея въпроси не била налице практика на ВКС. Формулирани са въпросите – 1 /“ Длъжен ли е съдът в открито съдебно заседание да направи подробен устен доклад на делото по чл.146 от ГПК и в случай на определена различна правна квалификация на предявените искове от въззивния съд да съобщи на страните определената правна квалификация още с доклада по делото?“ Страната накратко е развила своето разбиране по този въпрос, под формата на конкретно оплакване за неправилност на процедирането на въззивния състав. Поставен е въпрос № 2/ „ Може ли само с устно потвърждение на представляващ ищеца да се приеме, че същият потвърждава верността с оригинала на представени от страната копия на доказателства или извлечение от електронни програми?“ Лаконично е направено оплакване за неправилност на извода на въззивния съд, приел за редовно предявени доказателствата по делото, които според страната следвало да носят подпис на двамата изпълнителни директори, които представлявали заедно ищеца. Въпрос № 3 /“ Следва ли да бъдат изключени от доказателствения материал документи, които не са придружени с превод на български език и преклудирано ли е искането за представяне на тези доказателства в превод…“ Посочено е приетото от съда накратко, че тези документи съдържат единствено имена изписани на латиница и няма пречки съдът да използва собствените си знания. Въпрос № 4 / „ Може ли съдът да мотивира решението си със заключение на вещо лице относно въпрос, който не се съдържа в поставените на експерта задачи…“ Посочено е лаконично, че съставът приемал, че в заключението било посочено, че във връзка с финансовия отчет за 2018г. ищеца изпратил писмо до ответника, потвърждаващо задължението като такива доказателства не били събирани и приемани. Въпрос № 5/ „Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила, ако съдът мотивира решението със свидетелски показания, които не са събирани и с обстоятелства, за които свидетелите не са дали показания?“. Отново накратко е посочено какво приема апелативния съд и какво окръжния. Други доводи не са развити.

С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Касаторът, чрез пълномощника си - адв. В .Р. е посочил основание –„ чл.280, т.1 ГПК“. В тази връзка / при неуточненост на основанието/ е развил съображения, че тълкувателните постановления на Пленума на ВС имат задължителна сила за съдилищата, посочил е ППВС № 1 /53г. от чиито мотиви е възпроизвел кратко съждение за това, че всички съдии следвало да вземат активно участие при постановяване на съдебният акт. В случая, обаче, според страната, тъй като решението било подписано в ЕИСС в различно време от съдиите, то те постановили своят акт в противоречие с цитираното ПП ВС.

Доводите са правно несъстоятелни.

Извън това, че страната не е изяснила основанието, във връзка, с което прави това твърдение, то и липсва какъвто и да е довод за нарушение на закона, водещо до недопустимост или неправилност на акта, тъй като твърденията са неотносими и към двете основания. Страната не прави разграничение между техническото оформяне на съдебният акт и пропуск, водещ именно до основание за касиране на акта. Този извод се налага, тъй като делата се произнасят от състава, който взема решение за разрешаване на повдигнатия пред него правен спор, а технически решението се оформя или на хартиен носител или електронно от докладчика, като същото се счита за постановено след полагане и на последния подпис на съдиите от състава. Времевите разлики в полагането на подписите са част от техническото оформяне на акта и нямат никаква относимост към неговите пороци, респективно неговата допустимост и правилност.

С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. Общото основание се формулира и въвежда задължително от касатора, който го обосновава в една от хипотезите на посочените допълнителни критерии в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Съдът, съобразно цитираната задължителна практика, няма задължението да формулира правен въпрос вместо страната по спора, нито да обосновава допълнителен критерий, тъй като изричният регламент на чл.284,ал.3, т.1 ГПК изисква процесуални действия от касатора, а не въвежда служебни задължения за съда. С оглед това, поставените въпроси не удовлетворяват тези критерии, тъй като са фактически, а не правни. Така, те съдържателно третират хипотези, които не са установени по спора, респективно отразяват оплакване относно ценене на доказателствата от страна на съда и съставляват част от защитната позиция на страната, като например -промяна в правната квалификация от страна на въззивният съд, който само правно е уточнил квалификацията на исковете но е разгледал твърдяните в исковата молба факти / а и страната не поддържа противното/. Несъобразени с решаващите мотиви са и оплакванията, че съдът е ползвал незаверени преписи от документи, а също така и данни непреведени на български език / каквито например, според страната са имената на гостите, изписани на латиница/, твърдения за позоваване на несъбрани доказателства и ценене на несъбрани гласни доказателства, като всичките тези твърдения са фактически и обосновани и от страната с кратко оплакване за неправилност на изводите на състава по ценене на доказателствата, но без обоснована относимост към основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Следователно, тези оплаквания не могат, да обосноват релевантност на въпросите, тъй като съдържателно са основани на защитното разбиране на страната относно установяване на конкретни факти по спора / и в този смисъл са фактически/, а не на правните изводи на състава, който е обсъдил подробно тези оплаквания. Несъгласието с тези изводи не обосновава довод по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а процесуално съставлява оплакване за неправилност на акта, което е ирелевантно за тази фаза на касационното производство.

Дори, обаче, да бъде изведен правен въпрос страната по никакъв начин не защитава твърдението си за наличие на допълнителен критерий, тъй като не е развила каквито и за било доводи по основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, разяснен дефинитивно с т.4 на ТР ОСГТК № 1 /09г. Изложените доводи за неправилност, както и дадените от страната в този контекст отговори на въпросите са ирелевантни към това основание.

При така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №88 от 02.12.2024 г. по т. д. №139/2024 на Бургаски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: