Производството е по реда на чл.33 - чл.40 от Закона за Върховния административен съд във вр. с чл.131 - 132 от Данъчния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Т., представляващ ЕТ "ЙОРДАН КРЪСТЕВ" - гр. Д. срещу решение №242/20.01.2005 г. на Варненския окръжен съд, постановено по адм. д. №1346 по описа за 2003 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против ДРА №1 - 23 - 98/11.04.2003 г. на ТДД - гр. Д., потвърден с решение №561/23.06.2003 г. на РДД - гр. В., с който акт е определен ДОД по чл.35 ЗОДФЛ за 2001 г. в размер на 178,66 лв., лихва в размер на 21,64 лв., ДДС за данъчен период 26.01.2000 г. - 31.12.2002 г. в размер на 14 108,13 лв., лихва в размер на 1 791,60 лв., както и в частта на съдебното решение относно присъдените на РДД - гр. В. разноски в размер на 662 лв. В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл.218б, ал.1 б."в" ГПК вр. с чл.11 ЗВАС, съставляващо неправилност на съдебното решение вследствие допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Твърди се в жалбата, че резултатите от изчисленията на "неотчетените обороти от продажби" при първоначалната данъчна проверка от 07.12.2002 г. и при данъчната ревизия се различават, без да е ясно кои изчисления са верните и на какво се дължи разликата от близо 20 000 лв. При определяне размера на приходите не били взети впредвид оборотите от останалите два търговски обекта, стопанисвани от касатора. Допълва се в жалбата, че вещото лице по ССЕ установило оборот в друг размер от този, отчетен по трите тетрадки, които освен това не представлявали счетоводни документи и нямали доказателствена сила. Данъчният орган подходил неправилно при определяне на дължимия ДДС, допускайки дублирането на данъка за едни и същи продадени стоки....