О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3716

гр. София, 17.07.2025 год.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като изслуша докладваното от съдия Р. Бошнакова гр. дело № 2350 по описа на съда за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Варна, против решение № 122 от 08.02.2024 г. по гр. дело № 1761/2023 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявен от П. И. К., Н. И. К. и М. И. Ш. иск за установяване на собствеността им върху недвижим имот, находящ се в [населено място], район А., кв. Г., местност З., представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], на основание изтекла придобивна давност, упражнявана в периода от 01.06.1996 г. до датата на предявяване на исковата молба – 03.10.2022 г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изведени от основните начала на процеса и задълженията на въззивния съд като инстанция по същество, довели до нарушение на закона - чл. 79, ал. 1 ЗС, и необоснованост на изводите за осъществявана фактическа власт върху имота с намерение за своене, тъй като въззивният съд не е извършил преценка на всички доказателства, включително и на свидетелските показания във връзка с данните по експертното заключение за запустял имот и съобразно изискванията на чл. 172 ГПК, и не е обсъдил наведените доводи и възражения за попадане на процесния имот в територия по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и възможността след изменение на закона от 30.07.1999 г. същият да бъде обект на придобивна давност...