Производството е по реда на чл.33 - чл.40 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) във вр. с параграф 5, ал.4 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл.131 - чл.132 от Данъчния процесуален кодекс отм. .

Образувано е по касационна жалба, предявена от директорът на РДД - гр. В. против частта от решение №280/18.02.2005 г., постановено по адм. д. №710 по описа за 2001 г. на Варненския окръжен съд, отменяща частта от ДРА №165/16.02.2001 г. на ТДД - гр. Ш., потвърдена с решение №267/10.05.2001 г. на РДД - гр. В., в която на ЕТ "МАРИН МАРИНОВ" - гр. Ш. са определени данъчни задължения по чл.13, ал.1 ЗДОД за 1997 г.,( за разликата над 446 лв. до определения размер - 29 985 лв.); ДОД по чл.35, ал.1 ЗОДФЛ за 1998 г. (за разликата над 334 607 лв. до определения размер - 804 459,60 лв.); ДОД по чл.35, ал.1 ЗОДФЛ за 1999 г., (за разликата над 15 950 лв. до определения размер - 164 767 лв.); и за съответните лихви; не е признато право на приспадане на данъчен кредит по следните фактури: №№ 47 - 66 /м.12.1997 г., с ДДС в размер на 16 680,40 лв., издадени от ЕТ "Ерхан - Б. Х."; №№ 196, 199, 200 / м.09. 1998 г. с ДДС в размер на 62 431,60 лв., издадени от ЕТ "Сейко - Н. А."; №№ 60, 61 /м.10. 1998 г., 64 - 65 /м.12. 1998 г. с ДДС в размер на 195 987 лв., №№ 66 - 67 / м.02. 1999 г. с ДДС в размер на 74 400 лв., издадени от ЕТ "Ева банк - Б. Х."; и относно начислените лихви, определени в резултат намаленото право на приспадане на данъчен кредит. В жалбата се сочат касационни основания, регламентирани в чл.218б, ал.1, б."в" ГПК вр. с 11 ЗВАС,...