С решение от 17.02.2008 г. по адм. д. № 37 от 2007 г. Административният съд – Варна е отменил решение № 10 от 12.02.2007 г. на директора на РУ „Социално осигуряване” – Варна и потвърденото с него разпореждане № 3006170946 от 30.10.2006 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което социалната пенсия за инвалидност на Д. П. Г. от с. М. е била отпусната от 20.12.2005 г., когато е било подадено второ заявление за освидетелстване от ТЕЛК вместо от датата на първото заявление до ТЕЛК - 22.10.2001 г.

Против това решение на административният съд РУ „Социално осигуряване” е подало касационна жалба, с която е поискано отменяването му.

Върховният административен съд не уважи касационната жалба.

Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд е приел за установено, че Д. П. Г. подал заявление за освидетелстване в КМЕД на 22.10.2001 г. като е представил протокол на ЛКК и тъй като не е бил освидетелстван в продължение на няколко години, е подал и втора молба в КМЕД на 20.12.2005 г., че с експертно решение № 1773 от 18.05.2006 г. на ТЕЛК има определена 82 на сто загубена работоспособност, считано от 29.01.2000 г., че това решение на ТЕЛК, което е получил на 18.05.2006 г. не е обжалвал и е влязло в сила, че заявлението за отпускане на социална пенсия за инвалидност е подал на 25.05.2006 г., т. е. спазен е едномесечния срок по чл. 94, ал. 2 КСО, поради което той има право на този вид пенсия от датата на първото заявление за освидетелстване в КМЕД - 22.10.2001 г., че от подадената по-късно на 20.12.2005 г. втора молба в КМЕД не следва друго. Това становище на административния съд е правилно.

За приложението на чл. 94, ал. 2 КСО е от значение датата, на която е постъпила първата молба /заявление/ в КМЕД, а не следващите молби /заявления/. В случая административният съд е констатирал, че първото заявление на Д. П. Г. е било подадено в КМЕД на 22.10.2001 г., когато е бил представен протокола на ЛКК за освидетелстване, така както предвидено в чл. 35, ал. 1 и 3 НЕР отм. . Тази констатация на административния съд не се атакува касационно в това отношение. След като първото заявление за освидетелстване на Д. П. Г. от 22.10.2001 г. е отговаряло за изискванията на чл. 35, ал. 1 и 3 НЕР отм. , в този случай пенсията е следвало да бъде отпусната при спазване разпоредбата на чл. 94, ал. 2 КСО. За това лице, подало заявление за отпускане на пенсия за инвалидност в ТП на НОИ в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК, за дата на заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност се счита датата на първата молба за освидетелстване. Подадената втора молба до КМЕД не може да има за последица изместването на датата на отпускането на пенсията. Да се допусне противното означава да се даде възможност на органите, извършващи експертиза на работоспособността, с бездействието им да се заобикаля закона по отношение на лица, които не са се примирили със забавата в освидетелстването и са подали втори молби в КМЕД.

Правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизиране съгласно чл. 73 КСО. Пенсиите за инвалидност се отпускат от датата на заявлението до ТЕЛК /НЕЛК/ ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в Териториалното поделение на НОИ в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК /НЕЛК/ - чл.94, ал. 2 КСО. В случая Д. П. Г. е освидетелстван с експертно решение № 1773 от 18.05.2006 г. на ТЕЛК, с което му е определена 82 на сто загубена работоспособност от 29.01.2000 г. /датата на инвалидизиране/. Страните не са спорили, че експертното решение от на ТЕЛК не е обжалвано и че заявлението за отпускане на пенсията с необходимите документи е било подадено на 25.05.2006 г., което е преди влизането в сила на същото експертно решение. Тези констатации на административния съд също не се атакуват касационно в това отношение. С оглед на това правилно е преценено, че след като е спазен едномесечният срок по чл. 94, ал. 2 КСО, то социалната пенсия за инвалидност следва да бъде отпусната от датата на първото заявление за освидетелстване от ТЕЛК – 22.10.2001 г.

Актовете на органите за социално осигуряване са отменени от административния съд въз основа на представените пред съда доказателства. Твърдението в касационната жалба, че се касае до нови доказателства, които административният съд е следвало да ги остави без внимание, е неоснователно. Противно на това твърдение, съдът е длъжен ги обсъди и има предвид при решаване на въпроса, отнесен пред него с подадената жалба. Приемането на доказателства, представени за пръв път пред административния съд не е нарушение на съдопроизводствените правила. Писмени доказателства съгласно чл.219, ал. 1 АПК могат да се представят за пръв път дори и пред Върховния административен съд и ако те указват за незаконосъобразност на административния акт, както е в случая, могат да доведат до отменяването на същия. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор.

След като Д. П. Г. е придобил право на социална пенсия за инвалидност на основание издаденото експертно решение на ТЕЛК и като се има предвид, че необходимите документи са били подадени в едномесечен от влизането в сила на същото експертно решение, то пенсията следва бъде отпусната от датата на първото заявление в КМЕД.

Като е приложил закона в смисъл на изложеното, административният съд не е допуснал закононарушение. Ето защо решението на съда поради това, че е правилно следва да се остави в сила.

По изложените съображения, Върховният административен съд, РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решението от 17.02.2008 г., постановено по адм. д. № 37 от 2007 г. на Административния съд – Варна. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Р. П. И.Т.