Производството е по реда на чл. 33 и сл. ЗВАС във връзка с чл. 131-132 ДПК във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на С. М. Б. срещу решение № 337 от 19.12.2005 г., постановено по адм. дело № 1375 от 2005 г. по описа на Софийския градски съд.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения за нарушение на закона - отменително основание по чл. 218б, б. "в" ГПК. В писмени бележки пълномощникът на жалбоподателката адв. Михайлова доразвива доводите в жалбата.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Гърбелова моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 132, ал. 1 ДПК отм. и е процесуално допустима.

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 121, ал. 1 ДПК, образувано по жалба на С. М. Б., е упражнил контрол за законосъобразност на решение № 01 от 08.01.2003 г. на ТДД - гр. С., ДП "Искър", с което е отказано прихващане или възстановяване на суми, представляващи местен данък за два недвижими имота, потвърдено с решение № 1081 от 11.06.2003 г. на РДД - гр. С..

Преценявайки законосъобразността на обжалваното административно решение с оглед становищата на страните и мотивите на данъчния орган, съдът е приел, че жалбата е основателна.

За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че за имота, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, не са налице предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 17 от ЗМДТ, тъй като не е установена обективна пречка за неизползването му от жалбоподателите, и че не...