Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд(ЗВАС ).

Образувано е по касационна жалба подадена от Л. М. М. от гр. С. З. срещу решение № 273 от 23.12.2005 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по адм. дело № 308/2005 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 2002 от 19.10.2005г. на кмета на община С. З..Прави се искане съдът да отмени решението на първата съдебна инстанция, като неправилно и необосновано и да се реши делото по същество.

Ответникът в писмено становище поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура също намира жалбата за неоснователна.

Върховният административен съд, трето отделение като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното :

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Старозагорският окръжен съд е приел, че касаторът е държал имота без правно основание и той е подлежал на изземване по чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост.За да постанови този резултат съдът е приел, че правото на строеж е лично и в конкретния случай учредено на други лица поради което не може да се прехвърля.По делото безпорно е било установено, че процесния имот е общинска собственост и върху него общината е учредила право на строеж на други лица, а именно - Георгачев и Бояджиян. това право на строеж е било учреoено по реда на § 178 от ППЗПИНМ отм. през 1968 г. По силата на тази законова разпоредба тогава е можело да се извърши строеж върху недвижими имоти отредени за мероприятия по улично - регулационния план какъвто тогава е бил процесния имот.На Георгачев и Бояджикян е било разрешено да построят работилница от 22 кв. м. по посочения законов ред, като изрично е...