Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на ДОУИ-Варна против решение №686/11.11.08г. постановено от Варненски окръжен съд по адм. д. №2025/04г. С обжалваното решение, по жалба на "А"ЕООД е отменен ДРА№ 1-23-594/19.08.04г. издаден от ТДД-Добрич за отказ на данъчен кредит в размер общо на 100 375лв. по 8 броя фактури, издадени от "Г. Т."ЕООД и ДОУИ-Варна е осъден за разниски в полза на жалбоподателя.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания са всичките по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на жалбата срещу ДРА и присъждане на разноски.
Ответникът по касация- "А"ЕООД оспорва жалбата по съображения в писмени бележки и изразени от пълномощника на дружеството в съдебно заседание.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия, в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, но като неоснователна.
Спорният въпрос пред първоинстанционният съд е бил правото на данъчен кредит за "А"ЕООД по осем броя фактури, издадени му от "Г. Т."ЕООД с предмет на стопанската операция по тях - доставка на слънчоглед и на царевица. Данъчните органи са отказали признаване на данъчен кредит на осн. чл.65, ал.4, т.4 , вр. с чл.6 и 32 и липса на основанията по чл.64, ал.2 от ЗДДС отм. . Констатирано е, че прекият доставчик по факткурите не е представил документи, изискани му от данъчните органи.
В съдебната фаза на производството, въз основа на документи, събрани в хода на предходната ревизия, съдът е приел за установено, че фактурите са осчетоводени при доставчика и ДДС по тях е начислен, а така сащо въз основа на констатациите в заключението на съдебно-икономическата експертиза, че доставчикът е разполагал с обезпеченост за извършване на доставките. Решението на първоинстанционния съд е правилно.
Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати...