Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на А. А. А., гражданин на Ирак, срещу Решение № 123/26.03.2008 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на РБългария. В жалбата се възразява, че административният орган при постановяването на своето решение е приложил неправилно чл. 9 от ЗУБ, както и че е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, пропускайки да се произнесе относно сигурността на държавата на произход.

Ответната страна оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна.

Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за частична основателност на обжалвания административен акт. Пледира отмяна на Решение № 123/26.03.2008 г. на Председателя на ДАБ в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателя.

Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК.

С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателят на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Административният орган приел, че от изложената бежанска история, по отношение на жалбоподателят не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона, в страната му Ирак. В хода на административното производство молителят не е заявил никакви данни за заплаха или посегателство лично към него. Обосновава своето напускане на Ирак с общата несигурност в страната и родния му град, както и с трудностите които среща във връзка с издръжката си и липсата на перспектива за развитие.

Решението е законосъобразно издадено от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на...