Производството е по реда на чл. 237 вр. чл. 239, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .

Образувано е по молба на В. Н. Г., от с. С. Б., Врачанска област, за отмяна на влязлото в сила определение № 1945 от 15.02.2010 г., постановено по адм. д. № 14166/2009 г. по описа на Върховния административен съд. Молителят иска отмяна на решението по делото, но същото е приключило с постановяване на определение. В искането за отмяна не се сочи конкретно основание, но от изложените твърдения – неистинност в отказа на Бюро по труда гр. М. за заплащане на законното му обезщетение, може да се направи извод, че се има предвид хипотезата на чл. 239, т. 3 от АПК.

Ответникът – директорът на Дирекция „Бюро по труда” гр. М. не е изразил становище по молбата.

Молбата за отмяна на влязлото в сила определение е неоснователна.

С определението, чиято отмяна се иска е оставено в сила определение от 05.10.2009 г., постановено по адм. д. № 453/2009 г. на Административен съд гр. В.. С последното жалбата на В. Н. Г. против писмо изх. № ОУ 3-337/14.08.2009 г. на Дирекция „Бюро по труда” гр. М., е оставена без разглеждане по съображения, че оспореното писмо не е индивидуален административен акт и не подлежи на оспорване по реда на АПК, и производството по делото е прекратено.

Съгласно правилото на чл. 239, т. 3 от АПК актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, установяващи актът да е бил основан на документ, който по надлежния съдебен ред да е признат за подправен, или на акт на съда или на друго държавно учреждение, който впоследствие да е бил отменен....