Производството е по реда на чл.33 - чл.40 от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д. Дянков, представляващ по пълномощие Д. Д. от гр. С. срещу решение №64/12.01.2005 г. на Варненския окръжен съд, АО, ІІІ състав, постановено по адм. д. №681 по описа за 2003 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на Д. Добрев против ДОА №1117А/15.12.1998 г. и ДОА №1026/25.11.1998 г., издадени от В. Георгиев - началник на Данъчна служба - гр. С.. В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл.218б, ал.1 б. "в" ГПК вр. с чл.11 ЗВАС, съставляващо неправилност на съдебното решение вследствие допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че на ТДУ Силистра е било известно решението на Силистренския окръжен съд, Фирмено отделение - № 1402/14.11.1997 г., затова е липсвал търговец, който да бъде обект на данъчно облагане поради неговото заличаване. В жалбата се допълва, че относно физическото лице Д. Добрев не са правени констатации, не са изготвяни ДОА, както и че спрямо Добрев не могат да се предявяват искания поради изтеклите срокове. Касаторът формулира извода си за нищожност на двата ДОА.

Ответникът по жалбата - РДД - гр. В., чрез юрисконсулт Великова я е оспорил с доводи, конкретизирани в писмени бележки според които регистрацията по чл.17 ЗДДС отм. е част от общата данъчна регистрация, както и че не са допуснати пороци при издаването на актовете, правещи ги нищожни.

Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата, тъй като с обжалваното решение е съобразено че с ДОА са определени данъчни задължения на ЕТ за периоди, през които той е извършвал стопанска дейност, а така също че доводите за изтекла давност касаят изпълнението на данъчните актове.

Върховният административен съд, І отделение, преценявайки допустимостта на жалбата и правилността на обжалваното решение на релевираните...