Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по касационната жалба на П. Н. П.- Директор на ОДМВР гр. Х., бул. "България" №111 и касационната жалба на Г. Г. Г. от гр. Д.ад, обл. Хасково, ул. "Х. Д." № 11, вх.А, чрез процесуалния му представител адв. Б. И. против решение №9 от 08.02.2013 год. постановено по адм. дело № 357/2012 год. на Административен съд гр. Х.. В касационните жалби се развиват доводи по съществото на спора, като се мотивират касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната на оспореното решение, като първия касатор иска отхвърлянето на иска, като неоснователен и недоказан, а вторият уважаването му до пълния размер на сумата от 2000 лв.
Касационният жалбоподател Областна дирекция на МВР гр. Х. се представлява от юрк. Н., който подържа жалбата по изложените в нея основания.
Касационният жалбоподател Г. Г. Г., не се явява и не се представлява.
Представителят на Върховната административна прокуратура в мотивирано становище дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, като тази подадена от ОДМВР гр. Х. е основателна и по нея съдебното решение следва да бъде отменено.
Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и провери оспореното решение при условията на чл. 218 от АПК, прие за установено:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и като такива са процесуално допустими. Разгледани по същество същите са неоснователни.
С обжалваното решение административният съд е осъдил ОДМВР гр. Х. да заплати на Г. Г. Г. обезщетение с правно основание чл.1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди в размер на 400 лв., в едно със законната лихва от датата на предявяване на иска, до окночателното изплащане на сумата, както и 410 лв. съдебно - деловодни разноски по делото. Отхвърлил е иска до пълния размер на сумата от 2000 лв. като недоказан.
За да постанови този резултат, съдът в производство по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДЗОВ е приел за установено, че с решение № ЯД 1571 от 03.02.2012 год. на ВНД Началник на РУ-Полиция гр. Д.ад от ищеца било отнето разрешение обр. 3, серия"Х"344125 за носене на късоцевно огнестрелно оръжие, както и било постановено изземването на боен пистолет "Щаер" калибър 9х19 мм. с фабричен №025191 и боеприпасите за него. С протокол за приемане на ВВООБ от 06.02.2012 год. огнестрелното оръжие и боеприпасите за него били иззети от органите на полицията.
С решение № 79 от 19.04.2012 год постановено по адм дело № 45/2012 год. на Административен съд гр. Х., оставено в сила с решение № 13144 от 22.10.2012 год. по адм. дело № 7249/ 2012 год. на Върховния административен съд било отменено като незаконосъобразно решение № ЯД 1571/03.02.2012 год. на полицейския началник в гр. Д.ад.
Прието е, че в следствие на отмененото от съда като незаконосъобразно полицейско решение за отнемане на разрешителното за носене на късоцевно огнестрелно оръжие, ищецът е претърпял неимуществени вреди, които се изразили в отрицателни изживявания, довели до вътрешен дискомфорт, влошаване на семейните отношения и психическо напрежение. Бил подложен на иронично отношение от страна на колегите си във фирмата където работел заради факта, че личното му оръжие нужно му, за дейността му по самоохрана било иззето.
При тази фактическа обстановка, администрлативния съд е приел, че искът е частично основателен и го е уважил до размера на сумата от 400 лв., като справедливо и адекватно обезщетение от действието на незаконосъобразния административен акт. В останалата част над тази сума е отхвърлил иска като недоказан. Решението е правилно.
При постановяването му не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Административния съд не е допуснал и противоречие с материалния закон, като е ангажирал отговорността на ОДМВР гр. Х. за причинени неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна.
В конкретната хипотеза се претендират неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред. Правилно съдът е приел, че за да се ангажира отговорността на ОДМВР гр. Х., ищецът се се справил с възложената му по чл. 203 от АПК доказателствена тежест. Правилно съдът след преценка на писмените и гласни доказателства по делото, преценени по отделно и в тяхната съвкупност е приел, че негативните психични изживявания на ищеца са настъпили като пряка и непосредствена последица от правното действие, произведено от незаконосъобразния административен акт. Основателно съдът е приел, че не се установява да са налице хипотезите на чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като липсват каквито и да е докозателства вредата да е причинена поради изключителна вина на пострадалия или последния да е допринесъл за настъпването и.
По изложените съображения, съдебното решение, като валидно и допустимо, следва да се остави в сила.
Водим от горното и нва основание чл.221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9 от 08.02.2013 год. потановено по адм. дело № 357/ 2012 год. на Административен съд гр. Х.. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Х./п/ П. С. П.С.