Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Д. А. от с. О., община С. срещу решение № 76 от 06.11.2009 г., постановено по адм. дело № 50 от 2009 г. от Административен съд – Силистра.

В жалбата и представените допълнителни бележки се навеждат доводи за неправилност на решението, поради неправилно тълкуване на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – Националната агенция по приходите, не се представлява в съдебно заседание. Представя писмени бележки, с които навежда доводи за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата по изложени в пледоарията му съображения.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. Съображения за това са следните:

Производствопо пред АС-Силистра е образувано по чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), по иск за обезщетение за вреди, предявен от ищеца Й. Д. А. срещу Националната агенция за приходите, за присъждане на имуществени и неимуществени вреди, причинени от отменен като незаконосъобразен данъчен ревизионен акт (ДРА) № 49 от 02.03.2001 г. на ТП на НАП - Силистра, С обжалваното решение съдът е приел, че искът за обезщетение за имуществени вреди е недопустим, като искът за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен.

Като краен резултат обжалваното решение е правилно със следните допълващи мотиви:

От доказателствата по делото се установява, че производството пред административния съд е образувано по искова молба от Й. А. за обезщетение за вреди (имуществени и неимуществени), причинени от отменен незаконосъобразен ДРА № 49 от 02.03.2001 г. на ТД на НАП - гр. С.. Ищецът е поддържал, че ДРА № 49 от 2001 г. не е обжалван и след влизането му в сила е подал молба на основание чл. 116, ал. 2 ДПК отм. до директора на РДД – Варна за изменение на данъчните задължения, установени с ДРА. По молбата е постановен административен отказ, който е обжалван и отменен с определение на Варненския окръжен съд по адм. дело № 961/2003 г. Извършена е нова данъчна ревизия, която е обхващала същите данъчни задължения (по ЗОДФЛ и ЗДДС), за същите данъчни периоди, на същото данъчно задължено лице. След извършената ревизия е постановен нов ДРА с № 11 от 18.05.2004, издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Силистра, който е обжалван пред съда и с решение по адм. дело № 1556 от 2004 г. на Варненския окръжен съд актът е отменен. Това решение е потвърдено с решение по адм. дело № 10443 от 2006 г. по описа на Върховния административен съд - първо А отделение.

Междувременно срещу ищеца са предприети и действия за събиране на суми по ДРА. Образувано е изпълнително дело и са събрани суми, които поради отмяната на горните ДРА са недължими и ищецът е подал искане по чл. 128 от ДОПК за прихващане и възстановяване. Последвало е административно производство по глава шестнадесета от ДОПК, приключило с АВП с №

1339/27.11.2007 г. Този АВП е бил отменен с решение на Варненския окръжен съд, потвърдено с решение на ВАС. Преписката е била върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на ищеца за възстановяване на недължимо платени суми. Новото производство е завършило с АВП №

1515 от 13.12.2007г., който също е обжалван и отменен с решение на Варненски окръжен съд, последното потвърдено с решение на ВАС. Преписката отново е върната на органите по приходите за произнасяне, като от данните по делото се установява, че със заповед с №

82/07.01.2009 г. на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 ДОПК е спряно производството по връщане на незаконно събраните суми.

С първоначалната искова молба ищецът е претендирал вреди (имуществени и неимуществени), които са в пряка и непосредствена последица от отменените ДРА № 49 от 02.03.2001 г. и ДРА № 11 от 2004 г. и последвалите ги АВП с № 1339/27.11.2007 г. и АВП № 1515 от 13.12.2007г. С определение №

207 от 29.05.2009 г. административния съд е разделил исковете на Й. Д. А. срещу НАП – София, като производството по адм. дело №

50/2009 г. е продължило по иска за вреди, произтичащи от ДРА № 49 от 02.03.2001 г. на ТДД – Силистра, а основателността на претенцията за вреди вследствие на останалите три отменени акта на данъчната администрация са били предмет на дела с № №

95, 96 и 79 всички по описа на Административен съд – Силистра за 2009 г. Служебно известно е на съда, че всички те са приключили с решения, с които исковите претенции са отхвърлени като неоснователни. Решенията на съда и по трите административни дела са потвърдени с решения на Върховния административен съд по адм. дела с

№

№

439, 472 и 423 всички по описа на ВАС за 2010 г.

С решението, с чието обжалване е сезиран настоящия състав на ВАС, трето отделение, съдът е приел, че претенцията за имуществени вреди е процесуално недопустима, защото в друг закон - в ДОПК, е предвиден специален ред в чл. 128 и чл. 129, ал. 6 (процедура), по който подлежат на прихващане и възстановяване суми, неправилно събрани от данъчните органи, както и възстановяване на лихви върху тези суми, а по отношение на претенцията за неимуществени вреди решаващият състав е приел, че е недоказана, поради което е неоснователна.

Законосъобразно съдът е приел, че предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди, представляващи суми и лихви върху суми, неправилно събрани и внесени по отменен данъчен ревизионен акт, не следва да бъде уважен по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 1 АПК на основание разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. В разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ е регламентирано, че когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение този закон не се прилага. Настоящият състав на ВАС, трето отделение счита, че относно възстановяването на недължимо внесените данъчни задължения, в ДОПК е предвиден такъв специален ред, поради което претенцията на ищеца за обезщетяване на имуществени вреди по реда на ЗОДОВ, е неоснователно. Нормата на чл. 128, ал. 5 ДОПК, предвижда органът по приходите в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище. От данните по делото се установява, че Й. А. е използвал цитирания административен ред, но същият не е изчерпан, предвид издадената заповед за спиране на производството по чл. 128 и сл. от ДОПК.

След като е приел, че по отношение на имуществените вреди този закон е неприложим, по отношение на неимуществените вреди съдът неправилно е приел, че искът в тази част следва да бъде разгледан по реда на ЗОДОВ. Предявените искове за обезщетение за вреди се претендират от отменен незаконосъобразен ДРА и фактическото основание за присъждане на обезщетение не включва различни факти, от които ищецът черпи правото си на обезщетение за имуществени вреди и отделно за неимуществени вреди. За конкретните искове не е установено административно увреждане (административен деликт) от длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност - т. е. на управленска, властническа, публична дейност, за да са налице законовите предпоставки, изброени в чл. 204 АПК, за допустимостта и основателността на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 76 от 06.11.2009 г., постановено по адм. дело № 50 от 2009 г. от Административен съд – Силистра.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Й. К./п/ Е. М.

Й.К.