Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], подадена чрез управителя К. А. Х., срещу Решение № 1155 от 08.06.2015 г., постановено по адм. дело № 2049/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив.

С обжалваното решение, е отхвърлена жалбата на [фирма] против заповед № 153 от 26.06.2014 г., издадена от и. д. Директор на ОБДХ – Пловдив за спиране на експлоатацията на обект и е осъдено дружеството да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив, сумата от 300 /триста/ лева възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Касаторът оспорва решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Намира за неправилни мотивите на първоинстанционния съд за липса на нарушения във връзка с процедурата по издаване на оспорваната заповед. Според касатора оспорваната заповед е издадена без правно основание и несъответства на целите на закона. В Закон за храните (ЗХ) са предвидени мерки, които са по-подходящи за постигане на целите визирани в чл. 30а от ЗХ. Приложената административна мярка се явява несъответна на описаните в заповедта нарушения. Оперативната самостоятелност на административния орган не му дава право на произволен и необоснован избор измежду предоставените от закона алтернативи. Органът е длъжен да обоснове защо счита, че в конкретния случай следва да се постанови спиране експлоатацията на целия обект, като прецени същността на констатираните несъответствия и мотивирано се обоснове по начин, по който на търговеца стане ясно какви коригиращи действия следва да предприеме за отстраняване на тези несъответствия. Наличието на вредно въздействие върху здравето на хората дори не се твърди, противно на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗХ. В нарушение на чл. 30, ал. 1, т. 6 от ЗХ, в обжалваната заповед не е посочено дали ПАМ е приложена временно или завинаги. Иска се...