Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано по касационната жалба вх. № 6240/17.07.2019 год. ( постъпила по пощата с клеймо от 15.07.2019 год. ) на А. М. И. от [населено място] заявена чрез процесуалния представител адв. С. А. АК П. срещу въззивно Решение № 220 от 18.06.2019 година, постановено по гр.В.д. № 547/2018 год. на Софийския окръжен съд, по извършване на съдебната делба на по реда на чл. 292 – ГПК ( отм. ), на недвижим имот – масивна жилищна сграда със застроена площ от 99.80 кв. м., построена в имот пл. № * с площ от 240 кв. м. в кв. 67 по РП на [населено място] и намиращите се в него движими вещи, описани в 21 пункта, на обща стойност от 80 060.00 лева и на вилна сграда, построена в парцел **, * в кв. 40 по ПР на [населено място], област С., и намиращите в него движими вещи, описани в 10 пункта на стойност 29 142.25 лв. чрез разпределение в индивидуални дялове, съответно на съделителя А. И. жилищния имот и Х. Д. – вилния имот, в частта по сметките касаещи отхвърлените искове на А. И. срещу Х. Д. за присъждане на обезщетение за извършени необходими разноски за запазване на двата недвижими имота и припадащите се лихви, общо за 40 000 лв. и за отговорното им пазене, както и в частта, с която е прекратено производството по заявените претенции за извършени подобрения в имотите, предмет на делбата, за сумата от 20 000 лв.

С касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част съдебното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.

Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса „ може ли при съдебна делба, втора фаза второинстанционният съд по своя преценка да игнорира задължително определение на ВКС по делото, касаещо указания относно надлежно заявени претенции по сметки? с довод, че произнасянето би било от значение за точното и еднакво прилагане на закона.

С подадения отговор на касационната жалба, ответникът по касация Х. В. Д. чрез процесуалния си представител адв.Г. Д. – САК е мотивирано и обстойно е оспорил като неоснователно релевираното основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поддържа се, че цитираното Определение № 362 от 04.06.2013 година, постановено по ч. гр. д. № 2119/2013 год. на ВКС- III г. о. няма характер на задължително определение, тъй като с него само се връща делото на окръжния съд за произнасяне по цитираните частни жалби, без произнасяне касаещо допустимостта на заявената претенция за подобрения, а доколкото при новото разглеждане на делото, районният съд няма нарочно определение с която да се приема за разглеждане по сметки на искане за присъждане на направени подобрения, то няма основание съдът да се произнасяне по същество, Претендират се разноски за защита пред касационния съд в размер на 600 лв.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основание по чл. 280, ал.1 ГПК, възраженията на насрещната страна и съобрази ограниченията за касационен контрол, установени в чл. 280, ал.3 ГПК, намира:

Касационната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на касационен контрол акт на въззивния съд, с който е налице произнасяне по облигационни искове с цена над 5000 лв., поради което същата се явява процесуално допустима.

С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция в производство по чл. 196 и сл. ГПК ( отм. ) по подадени от двете насрещни страни въззивни жалби, е отменил частично Решение от 29.12.2017 година, постановено по гр. д. № 5/1996 година на РС-Етрополе, в частта по сметките, като е постановил ново решение с което 1./ е отхвърлил иска на А. М. И. срещу Х. В. Д. за сумата 10 000 лв. ( десет хиляди лева ), обезщетение за необходими разноски за поддръжка на недвижим имот - масивна жилищна сграда в [населено място] ; 2./ отхвърлил е иска на А. М. И. срещу Х. В. Д. за сумата 10 000 лв. ( десет хиляди лева ), лихва за забава върху вземането за необходими разноски за поддръжка на къщата в [населено място] за времето 08.01.1996 година до 20.09.2011 година ; 3./ отхвърлил е иска на на А. М. И. срещу Х. В. Д. за сумата 10 000 лв. ( десет хиляди лева), съставляваща обезщетение за отговорно пазене на недвижим имот - масивната жилищна сграда в [населено място] и на вилната сграда в [населено място] и намиращите се в тях движими вещи за периода 08.01.1996 година до 20.09.2011 година ; 4./ отхвърлил е иска на А. М. И. срещу Х. В. Д. за сумата 10 000 лв. ( десет хиляди лева ), съставляваща лихва за забава върху вземането за отговорното пазене на жилищния имот в [населено място] и вилната сграда в с,Б. за времето 08.01.1996 година до 20.09.2011 година.

С решението си въззивният съд е обезсилил Решението от 29.12.2017 год., постановено по гр. д.№ 5/1996 год. на РС-Етрополе, в частта: 1./ с която Х. Д. е осъдена да заплати на А. И. обезщетение за поддръжка на недвижим имот - вилна сграда, построена в парцел **. * в кв. 40 по РП на [населено място] за времето от 08.01.1996 година до 20.09.2011 година, ведно със обезщетение за забавено плащане, като процесуално недопустимо и в частта 2. / с която е отхвърлена претенцията А. М. И. срещу Х. В. Д. за сумата 20 000 лв. ( двадесет хиляди лева ), представляваща стойността на извършени подобрения в недвижим имот – масивна жилища сграда, със застроена площ от 99.80 кв. м. изградена в имот пл. № * с площ от 240 кв. м. в кв. 67 по РП на [населено място], като недопустимо.

С посоченото решение въззивният съд е отменил частично и обезсилил решението на първата инстанция в частите, с която А. И. е бил осъден да заплати на Х. Д. съответно обезщетение за ползване на съсобствените имоти и лихви за забава, за периодите, в които останалите парични вземанията, погасени по давност.

След преценка на релевираното основание за допускане на касационното обжалване и доводите на двете страни, настоящият състав на касационния съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване в обжалваните части на въззивното решение от страна на касатора А. М. И..

За да се допусне касационното обжалване в приложното поле на ал. 280, ал.1 т.3 ГПК законодателят е поставил изискването по изведеният правен въпрос, обусловил изгода на спора, да няма съдебна практика, или същата да е спорадична, поради което и няма яснота по приложение на конкретната правна норма, на която се е позовал решаващия съд.

За да отмени частично Решение от 29.12.2017 година, постановено по гр. д. № 5/1996 година на РС-Етрополе, в частта по сметките и постанови ново решение с което е отхвърлил иска на А. М. И. срещу Х. В. Д. за сумата 10 000 лв. ( десет хиляди лева ), обезщетение за необходими разноски за поддръжка на недвижим имот - масивна жилищна сграда в [населено място] и съответно е отхвърлил и иска му за заплащане на сума от 10 000 лв. ( десет хиляди лева ), съставляваща лихва за забава върху вземането за необходими разноски за поддръжка на къщата в [населено място] за времето 08.01.1996 година до 20.09.2011 година, въззивният съд е приел, че претенцията за заплащане на направените от съсобственика необходими разноски може да бъде уважен само в случай, че претендираните разноски са действително заплатени до претендирания размер и са били свързани с нормалното използване на вещта или с нейното по добро съхранение, без да водят до увеличаване на стойността и. На базата на данните по делото - изслушаната съдебно икономическа експертиза и липсата на други установени факти за реално направени разходи, е прието, че претенцията както за главницата от 10 000 лв. така и за лихви също в размер на 10 000 лв. са недоказани.

Поставеният въпрос от касатора по чл. 280, ал.1 ГПК, свързан със задължението на въззивния съд да се съобрази с постановено от по-горната инстанция, в случая ВКС, определение с което е прието, че претенциите по сметки следва да се разгледат по същество, се явява неотносим доколкото не може да има спор, че втората инстанция надлежно е изпълнила това свое задължение като произнесеното, неудовлетворително за касатора - ищец, решение в тази обжалвана част касае недоказаност на претенциите.

За да отхвърли иска на А. М. И. срещу Х. В. Д. за сумата 10 000 лв. ( десет хиляди лева), съставляваща обезщетение за отговорно пазене на недвижим имот, в т. ч. и на намиращите се в него движими вещи - масивната жилищна сграда в [населено място] и на вилната сграда в [населено място] за периода 08.01.1996 година до 20.09.2011 година, както и на акцесорната претенция за заплащане на сума от 10 000 лв. ( десет хиляди лева ), съставляваща лихва за забава върху вземането за отговорното пазене на жилищния имот в [населено място] и вилната сграда в с,Б. за времето 08.01.1996 година до 20.09.2011 година, въззивният съд е приел за безспорно от фактическа страна, че за посочения период от време двата имота са били ползвани само от А. И. – в [населено място] и вилния имот в [населено място], област С., като жилищният имот му е предоставен за ползване по силата на бракоразводното решение, а вторият имот - на основание съсобствеността между страните. С Протокол от 20.03.1996 година на съдия –изпълнителя при РС-Етрополе и Протокол от 28.03.1996 година на съдия –изпълнителя при РС-Етрополе на отговорно пазене на А. И. са оставени всички налични в двата имота движими вещи, описани пак там. Прието е от правна страна, че „ по отношение на предоставените за отговорно пазене движими вещи, възнаграждение не се дължи, когато самият длъжник е пазач“, доколкото претендираното възнаграждение се компенсира от ползването частта на другия съсобственик. В контекста на тези прави съображения е прието, че и кумулативно съединената акцесорна претенция за дължими лихви за минал период е неоснователна и не може да бъде уважена.

Единственият поставен въпрос от касатора по см. чл. 280, ал.1 ГПК, касаещ правилата за задължение на въззивния съд да се съобрази с постановено от по-горната инстанция, в случая ВКС, определение с което е прието, че претенциите по сметки следва да се разгледат по същество, отново се явява неотносим доколкото не може да има спор, че втората инстанция надлежно е изпълнила това свое задължение като произнесеното, неудовлетворително за касатора - ищец, решение и в тази обжалвана част, касае недължимостта на претенциите т. е. по съществото на произнесеното решение на втората инстанция.

За да обезсили Решението от 29.12.2017 год., постановено по гр. д.№ 5/1996 год. на РС-Етрополе, в частта с която Х. Д. е осъдена да заплати на А. И. обезщетение за поддръжка на недвижим имот - вилна сграда, построена в парцел **. * в кв. 40 по РП на [населено място] за времето от 08.01.1996 година до 20.09.2011 година, ведно със обезщетение за забавено плащане, като процесуално недопустимо и в частта с която е отхвърлена претенцията А. М. И. срещу Х. В. Д. за сумата 20 000 лв. ( двадесет хиляди лева ), представляваща стойността на извършени подобрения в недвижим имот – масивна жилища сграда, със застроена площ от 99.80 кв. м. изградена в имот пл. № * с площ от 240 кв. м. в кв. 67 по РП на [населено място], като недопустимо, въззивният съд е приел, че „ в изпълнение на указанията, дадени с определението на ВКС “, че следва да разгледа по същество заявените искове за обезщетения за поддръжка на имота в [населено място] и подобрения в имота в [населено място] само и доколкото исковете са надлежно заявени - в случая, че са заявени в по реда и на основание чл. 286 ГПК( отм. ) в рамките за установения срок - първото редовно съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата. Липсата на надлежно предявяване на исковете е единственото правно основание същите да се приемат за процесуално недопустими, а решението на първата инстанция в тези( обжалвани ) части –да се обезсили.

Правният въпрос на касатора, свързан със задължението на въззивния съд да се съобрази с постановено от по-горната инстанция, в случая ВКС, определение с което е прието, че претенциите по сметки следва да се разгледат по същество, се явява не само неотносим но и некоректно поставен доколкото не може да има спор, че втората инстанция надлежно е изпълнила това свое задължение като произнесеното, неудовлетворително за касатора - ищец, решение в тази обжалвана част касае процесуална недопустимост на тези претенции.

По направеното искане от страна на ответника по касация – Х. В. Д. за заплащане на разноски за съдебна защита пред касационната инстанция. Искането е основателно и доказано, Основателността е обусловена от разпоредбите на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал.3 ГПК и изводите на касационната инстанция за липса на предпоставките на Закон за допускане на касационно обжалване, а същото се явява доказано в размер на сумата от 600 лв. (шестстотин лева), видно представения Договор за правна помощ и съдействие на л.10.

По изложените съображения, Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия, на основание чл. 288 ГПК и чл. 81 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. № 6240/17.07.2019 год. ( постъпила по пощата с клеймо от 15.07.2019 год. ) на А. М. И. от [населено място] заявена чрез процесуалния представител адв. С. А. АК П. срещу въззивно Решение № 220 от 18.06.2019 година, постановено по гр.В.д. № 547/2018 год. на Софийския окръжен съд, по извършване на съдебната делба на по реда на чл. 292 – ГПК ( отм. ), на недвижим имот – масивна жилищна сграда със застроена площ от 99.80 кв. м., построена в имот пл. № * с площ от 240 кв. м. в кв. 67 по РП на [населено място] и намиращите се в него движими вещи, описани в 21 пункта, на обща стойност от 80 060.00 лева и на вилна сграда, построена в парцел **, * в кв. 40 по ПР на [населено място], област С., и намиращите в него движими вещи, описани в 10 пункта на стойност 29 142.25 лв. чрез разпределение в индивидуални дялове, съответно на съделителя А. И. жилищния имот и Х. Д. – вилния имот, в частта по сметките касаещи отхвърлените искове на А. И. срещу Х. Д. за присъждане на обезщетение за извършени необходими разноски за запазване на двата недвижими имота и припадащите се лихви, общо за 40 000 лв. и за отговорното им пазене, както и в частта, с която е прекратено производството по заявените претенции за извършени подобрения в имотите, предмет на делбата, за сумата от 20 000 лв. като процесуално недопустими.

ОСЪЖДА А. М. И. от [населено място], [улица] ЕГН [ЕГН] да заплати на Х. В. Д. [населено място] ул. “ Л. К. „ № 13 ЕГН [ЕГН] сумата 600 лв. (шестстотин лева ), разноски за защита в касационното производство, на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал.3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: