О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София, 26.01. 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 5013/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. З. Ш. и З. В. Ш. чрез процесуалния им представител адвокат М. С. срещу въззивно решение № 267/05.02.2014г. по гр. дело № 2841/2013г. на Пловдивския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.Сочи се, че е налице произнасяне едновременно по установителен иск за собственост и такъв с правно основание чл.108 ЗС за един и същи имот, без да е доказан правен интерес от водене на установителния иск, което води до недопустимост на производството. В противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е приел за доказана собствеността върху имота единствено чрез тълкуване волята на договарящите относно предмета на дарението по нот. акт №137/2008г. Макар да е приел, че имотът е приращение, той не е приел, че същият е придобит заедно с мястото, върху което е построен. Прилагат се решения на ВКС.
Ответниците по касация И. И. Т. и Т. В. Д. оспорват жалбата в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о....