Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

Е. Е. Т., чрез адв. И. А, обжалва Решение № 895/04.05.2016 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 2563/2015г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-15-721/02.09.2015 г. на кмета на район „Централен“ – О. П, нареждаща премахването на строеж „Стопанска постройка“, находящ се в югоизточната част на УПИ I-2029, 2039, кв. 148 по плана на Централната градска част, имот с идентификатор № 56784.520.1089, гр. П., като незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ.

Ответникът – кмета на район „Централен“ – О. П, не взема участие в касационното производство и не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Атакуваното решение не е засегнато от касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

1. Съответен на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ е изводът на административния съд за принадлежността на наредения за премахване обект към категорията на строежите.

а. Твърденията на самия оспорващ са за наличието на навес (покривна конструкция), чийто три страни съвпадат със съществуваща плътна ограда към съседния имот, ограда и стена на сграда в съсобствения му имот. По същество те не противоречат и на констатациите на приетата в първоинстанционното производство техническа експертиза относно разположението на строежа (т. 6 от констативно-съобразителната част), изобразено графично и чрез снимков материал в приложенията към заключението. Постройката е функционално обособена и независимо дали стените й са „собствени“ или се състоят от други съществуващи обекти, тя придобива собствена идентификация. По аргумент за противното от т.80 на § 5 от ДР на ЗУТ (дефинираща преместваемите обекти), тя не би могла да бъде отделена от повърхността и преместена, без да загуби индивидуализацията си и възможността да бъде ползвана на друго място със същото или...