Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Г. от [населено място] против решение № 2645 от 28.12.2015 г., постановено по адм. д. № 2508 по описа за 2015 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-15-23 от 28.07.2015 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив.

Изложени са оплаквания за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, [населено място], е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е решение № 2153-15-23 от 28.07.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 4906204589 от 02.04.2015 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г. Д. Г. от [населено място], в частта за началната дата на изменението 13.02.2015 г.

С постановеното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като законосъобразно е приел, че представеното след отпускане на пенсията съдебно решение за установяване на осигурителен стаж представлява ново доказателство по смисъла на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО. Съгласно чл. 99, ал. 2, т. 1 във вр....