Образувано е по касационна жалба на зам. директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- [населено място], подадена чрез юрк.. Д, срещу Решение № 2310 от 17.11.2016 г., постановено по адм. дело № 1825/2016 г. по описа на Административен съд - Варна. С решението е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 16-197396/14.06.2016 г., издадена от заместник директор на ТД на НАП – Варна. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът – [фирма] не изразява становище по касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, счита че касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 16-197396/14.06.2016 г., издадена от зам. директора на ТД на НАП – Варна, с която на основание чл. 186, ал.1, т.1, б "а" от ЗДДС, спрямо [фирма] е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на обект” – Детски център, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от дружеството за срок от 15 дни. Заповедта е издадена поради неначилието на касова бележка за получената сума от 140 лева на 27.09.2015 г. приета в брой за курс по математика за 2 клас за лицето Т. Г., за което е съставен ПКО. За да обоснове този резултат съдът е анализирал приложените по делото доказателства и установената въз основа на тях от приходните органи фактическа обстановка. Мотивирал се е, че административният орган не е обосновал и доказал основанието по чл. 186, ал.1, т.1, буква "а" от ЗДДС. Наред с това е посочил в решението си, че ПАМ не съответства на целта на закона, тъй като макар и по късно дружеството е изпълнило задължението си за издаване на фискален бон. В тази връзка по делото е представен КЛЕН №01, от който е установено, че на 05.10.2015 г. са издадени три фискални бона за сумата от 140 лева /неоспорени от ответника/, като един от тях е за платената сума в процесния случай. Предвид на установените факти следвало според решаващия съд евентуално да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на субекта, но не и да му се наложи ПАМ, още повече, че нарушението е отстранено на 05.10.2015 г., преди извършване на проверката на 26.02.2016 г. и издаване на заповедта на 14.06.2016 година.

Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.

Административно наказващият орган въз основа на описаната фактическа обстановка е обосновал извод за допуснато нарушение на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите и чл. 118 от ЗДДС, налагайки оспорената принудителна мярка - "запечатване на обект, както и забрана на достъпа до него за срок от 15 дни". В акта е посочено, че нарушението е извършено за първи път. Правилен е изводът на съда, че ПКО от 27.09.2015 г. не съдържа изискуемите данни по чл. 7, ал. 2 от ЗСч, поради което не съставлява годно доказателство предвид чл. 11 от ЗСч за извършено плащане на посочената в него сума от 140 лева. От друга страна е видно по делото чрез представената контролна лента на електронен носител /КЛЕН/, че на 05.10.2015 г. са издадени три фискални бона всеки за сумата от 140 лева. При тези фактически данни правилно първоинстанционният съд е счел, че приложената мярка не изпълнява функциите, предвидени в чл. 22 ЗАНН. Съгласно цитираната норма принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В случая проверката е извършена на 26.02.2016 г., а заповедта е издадена на 14.06.2016 г., като отстраняването на твърдяното нарушение от период преди проверката, изключва необходимостта от прилагането на административна принуди. С оглед изложеното и достигайки до същите правни изводи, административният съд е постановил правилно решение, което не е засегнато от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2310 от 17.11.2016 г., постановено по адм. дело № 1825/2016 г. по описа на Административен съд - Варна. Решението е окончателно.