Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. И. И., чрез пълномощника му адв. Л. П, срещу решение № 966 от 14 май 2016 година, постановено по адм. д. № 1205/2015 година по описа на Административен съд Пловдив.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

От ответника, чрез пълномощника му юрк. К. С, е постъпил писмен отговор, в който са изложени доводи за неоснователност на подадената касационна жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на М. И. И. срещу отказа на главния архитект на район „Централен”, община П., да издаде удостоверение за търпимост на сграда с идентификатор [номер] с площ 24 кв. м и на сграда с идентификатор [номер] с площ 21 кв. м, обективиран в писмо изх. № 94012-12735/27 април 2015 година. Съдът е приел, че по отношение на двете сгради не са налице предпоставките за търпимост, визирани в § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) и в § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, както и това, че оспорващият не е установил искането му за издаването на удостоверение за търпимост да е във връзка с извършване на прехвърлителна сделка, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е неправилно.

От данните по делото е установено, че процесните сгради са построени в периода 1950 - 1960 година при действието на Закон за плановото изграждане на населените места отм. (ЗПИНМ). Не е спорен...