Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Н., гражданка на Украйна, чрез упълномощен адвокат, срещу Решение № 6260 от 21.10.2015 г., постановено по адм. д. № 5153 по описа за 2015 г. на Административен съд София – град (АССГ), 8 състав. Предвид изложеното в жалбата следва да се приеме, че посоченото решение се обжалва само в частта, с която е отхвърлена жалбата на настоящата касационна жалбоподателка срещу Решение № 2950 от 27.04.2015 г. на заместник – председателя на ДАБ. С последното й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Поддържа се становище, че то не е мотивирано, а съдът е възприел изцяло мотивите на административния орган и формално посочил предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Били допуснати от съда нарушения на чл. 236, ал. 2 от ГПК (Г. П. К.) (ГПК), тъй като не преценил фактите и обстоятелствата, касаещи бежанската история на лицето. Не било направено и съотнасяне на представената бежанска история с обстановката в страната на касационната жалбоподателка, за която не била събрана подробна и актуална информация. Според Н. съдържащата се такава в представената справка не следвало да се цени, а в контекста на тази информация следвало да се извърши преценка относно спазване на принципа на забрана за връщане. По тези съображения се иска отмяната на съдебното решение в обжалваната част и отмяна на решението на заместник – председателя на ДАБ с връщане на преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалбоподателка не се явява, но се представлява от упълномощен адвокат, който от нейно име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба – заместник – председателят на ДАБ не представя писмен отговор на жалбата. В съдебното заседание не се явява и не се представлява. Изразява становище по касационната жалба и по съществото на спора в писмени бележки, представени преди съдебното заседание, към които прилага справка от 10.01.2017 г. от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ относно актуалната обстановка в Украйна. Намира, че жалбата е неоснователна и иска оставяне в сила на обжалваното съдебно решение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт, в обжалваната му част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е било Решение № 2950 от 27.04.2015 г., издадено от заместник – председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т 2 и т. 4 ЗУБ на Л. Н. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка съставът на АССГ е приел, че оспореното пред него решение на заместник - председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е възприел изводите на заместник – председателя на ДАБ, обективирани в обжалвания акт. Съобразил е, че срещу Н. не е имало конкретни посегателства и тя не е преживяла насилие. Взел е предвид и това, че в хода на съдебното производство не били установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на закрила на това лице. Отчетено е от съда, че от Н. не са направени твърдения за осъществено спрямо нея преследване от държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Тя не е и аргументирала страх от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини, не е заявила дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, като наред с това твърденията й не съдържат информация за осъществено спрямо нея преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Съдът е отчел и факта, че Н. е напуснала Украйна легално, с положена българска виза, което според него е показателно за липсата на особено отношение към нея от страна на официалните власти в държавата й по произход. По тези съображения е направил извод за липсата на предпоставките за предоставяне на бежански статут.
На следващо място, съставът на АССГ е приел, че спрямо Н. не е налице заплаха заради ситуация на безогледно насилие в държавата й по произход. За този извод съдът се е позовал на Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07 и на приобщената по делото справка за актуалната обстановка в страната на произход на лицето - Украйна. Отчел е, че централната и западна част на Украйна са спокойни и Н. е могла да се установи там вместо да напусне страната си с цел посещение в България за почивка. Тя не е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи срещу живота или личността й като гражданско лице поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Въз основа на информацията, че ситуацията в Украйна не достига до границите на въоръжен конфликт на цялата територия на страната и поради липсата на тежки и лични заплахи във връзка с такъв, според съда не се установяват и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По тези съображения е приел жалбата й за неоснователна и в тази част. Решението в обжалваната част е правилно.
Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че в спорната хипотеза не са налице предпоставките за предоставяне на бежански статут на кандидата за закрила, предвид което административното решение в тази част е законосъобразно. Съдът правилно се е позовал на бежанската история, разказана от Н.. Така по време на интервютата, проведени на 19.11.2014 г. и на 24.11.2014 г. тя е съобщила, че е напуснала страната си на произход легално на 06.07.2014 г., като е дошла на почивка в България с цел да изчака да отминат размириците. Когато напуснала Украйна там все още нямало военни действия (виж интервю от 19.11.2014 г.). Оттук се информирала за положението в Украйна, което било лошо, но визата й изтичала. Приятели на дъщеря й, която също била тук, дали съвет да не се връщат в Украйна, защото в града им започнали военни действия. Разбрала от граничните власти, че те не могат да й продължат визата и я насочили да подаде молба в ДАБ. Когато дошла в България на почивка не смятала, че така ще се усложнят нещата в Украйна. Тези факти, съобщени от Н. не попадат в хипотезата на чл. 8 ЗУБ и правилно не са квалифицирани като страх от преследване, поради раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Съобщените причини не представляват действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ, нито пък са свързани с обстоятелства, поради които би могло да се приеме, че е налице преследване по смисъла на чл. 8 от същия закон.
Касационната инстанция преценява като правилен извода, както на административния орган, така и на първоинстанционния съд, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, поради което решението е правилно и в тази част. Предвид основанията за предоставяне на хуманитарен статут, регламентирани в ЗУБ, разказаната от Н. бежанска история изключва приложението на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от този закон. Тя не попада и в хипотезата на чл. 9, т. 3 ЗУБ. От справката, представена пред касационната инстанция се установява, че към лятото на 2016 г. обстановката в Украйна относно сигурността остава критична и нестабилна с наличието на интензивни стълкновения в зоната на конфликта и периодично избухващи боеве в Д.. Тоест, описаната обстановка очертава вътрешен въоръжен конфликт в някои части от източна Украйна, за която обаче не може да се приеме, че е съпътствана с безогледно насилие. Също така от информацията, която се съдържа в справките не може да се направи извод, че на територията на цялата страна е неспокойно. За Н. е съществувала възможността да се установи в друга част на Украйна, където няма въоръжен конфликт. На интервютата, проведени в ДАБ тя споделя, че е рускиня, а към руснаците има негативно отношение в цяла Украйна (виж интервю на 19.11.2014 г.), а в хода на проведеното на 24.11.2014 г. такова разяснява, че отношенията между Украйна и Русия не са добри, не знае как би се отразило едно отиване в Русия, а и руснаците не биха я възприели добре. В справките, съдържащи се в преписката, липсва обаче информация, въз основа на която да се приеме, без всякакво съмнение, че Н. би имала трудности от такова естество, което да не позволи установяването й в други части на Украйна предвид народността й.
Не на последно място по делото се установява, че Н. е пристигнала в България легално на 06.07.2014 г. (виж казаното по време на интервюто, проведено 29.08.2014 г., л. 45, 46 от първоинстанционното дело), като не е подала молбата за международна закрила до ДАБ в близките дни след тази дата. Това е станало едва на 22.08.2014 г., без да се сочат обстоятелства, въз основа на които да се направи извод, че причините за закъснението не са зависели от нея. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 11 ЗУБ, в случаите, като този на настоящата касационна жалбоподателка, когато чужденецът легално е влязъл в страната и пребивава в нея по законоустановения ред, срокът за подаване на молбата за международна закрила е предвиден от законодателя като предпоставка за преценка на основателността на молбата. Фактите по делото в тази насока подкрепят извода, че не са налице предпоставките за предоставяне на закрила по ЗУБ на Н.. В тази насока не следва да се съобразява заявлението на Н. от 13.08.2014 г., че е пристигнала в България на 12.08.2014 г. и веднага се обръща към ДАБ за убежище, предвид казаното от нея по време на посоченото интервю, данните в паспорта й, както и посоченото в Решение № ДС-655 от 04.09.2014 г., с което е образувано производство за предоставяне на статут в Р. Б на Н. на основание чл. 67в, т. 1 ЗУБ, във вр. с чл. 12, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 604/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета.
Неоснователни са оплакванията, заявени от процесуалния представител на Н. в съдебното заседание пред настоящата инстанция за незаконосъобразност на административното решение поради непроизнасяне от органа по отношение на „малолетното дете“, поддържани и от представителя на прокуратурата. Установява се от приложената в административната преписка молба от 22.08.2014 г., че тя е поискала закрила за себе си. В този смисъл в съответствие с направеното искане административният орган се е произнесъл само по отношение на подателя на молбата, като отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут само на Н.. В съответствие с разпоредителната част на административното решение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на Н., в качеството й на законен представител на малолетната Т. Р. и е прекратил производството по делото в тази част. Впрочем, срещу решението в тази част не е подадена касационна жалба. Молбата от 25.05.2015 г., която визира прокурора в пледоарията си по същество, подадена от Н. лично и в качеството й на законен представител на малолетната Т. Р. всъщност е жалбата до АССГ срещу спорното решение на заместник – председателя на ДАБ, по която е било образувано адм. д. № 5153 по описа на АССГ за 2015 г. и в този смисъл административният орган не е имал задължение за произнасяне по нея.
Неоправдани са и възраженията, заявени в касационната жалба за немотивираност на съдебния акт, предмет на контрол и несъответствие му с чл. 236, ал. 2 ГПК. Постановеното съдебно решение съдържа собствени мотиви, съобразени по – горе и съответства на предписанието по чл. 172а АПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, което позволява извършването и на касационен контрол. Правилно при постановяването му съдът е ценил приложената по делото справка относно актуалната обстановка в Украйна, която не е била оспорена от Н. по предвидения за това процесуален ред.
Като съобрази всичко изложено, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е постановил съдебно решение, което следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба касационни отменителни основания.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6260 от 21.10.2015 г., постановено по адм. д. № 5153 по описа за 2015 г. на Административен съд София – град, 8 състав в обжалваната част. Решението не подлежи на обжалване.