Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в Министерство на правосъдието срещу решение № 1990 от 14.12.2015 г., постановено по адм. дело № 1226/2015 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което по жалба на К. Г. Д. е отменено издадено от касатора решение № Л-3952/05.06.2015 г., съдържащо отказ за предоставяне на обществена информация по реда и условията на ЗДОИ (ЗАКОН ЗЗД ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ) във връзка с подадено от Д. заявление № М-410/28.05.2015 година. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Д. оспорва жалбата и моли да се потвърди решението.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима, а по същество е основателна, поради следното:
Установено е, че лишеното от свобода лице - ответник в касационното производство, е поискало предоставяне на личното му затворническо досие и наличната в него кореспонденция за периода от 30.10.2011 г. до 22.05.2015 г., като е посочил, че желае документите на хартиен носител.
Сезираният със заявлението орган е отговорил, че изисканата информация не може да бъде предоставена, тъй като представлява служебна преписка, касаеща специфична дейност. Съгласно действащата нормативна уредба, на лишените от свобода се предават документи, адресирани лично до тях, а информацията, съдържаща се в документи на затвора или поправителния дом им се съобщава срещу подпис.
Съдът е приел, че се касае за обществена информация с характер на служебна такава, от която Д. би могъл да си направи изводи и да си състави мнение за дейността на служителите в ГД "ИН" във връзка с изпълнението на наложеното му наказание "лишаване от свобода". Отменил е процесния отказ поради липса на посочено в него правно основание съгласно хипотезите на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Решението е незаконосъобразно и необосновано.
Исканата информация не е обществена по своя характер съгласно дефинитивната норма на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, защото очевидно не е свързана с обществения живот в страната. Затворническото досие съдържа документи, които удостоверяват извършване на специфична дейност спрямо конкретно лице, до която информация съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) имат достъп само определените със заповед на главния директор на ГДИН служители. Това правило е заложено и в приетите вътрешни правила за работа с досиетата. Затова отказът на затворническата администрация, макар и основан само на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, по същество отрича правото на Д. на достъп до сведения, свързани лично с него и затова попадащи извън обхвата на понятието "обществена информация". С първоинстанционното решение се нарушава материалния закон, като се променя целта на закона.
С оглед на гореизложеното решението на съда следва да се отмени като неправилно на посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а жалбата срещу администратвния акт да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото ответникът дължи на ГД "ИН" сумата 300 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1990 от 14.12.2015 г., постановено по адм. дело № 1226/2015 г. по описа на Административен съд - Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Г. Д. срещу решение № Л-3952/05.06.2015 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в Министерство на правосъдието, съдържащо отказ за предоставяне на обществена информация по подадено заявление № М-410/28.05.2015 година.
ОСЪЖДА К. Г. Д. да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в Министерство на правосъдието сумата 300 (триста) лева разноски. Решението е окончателно.