Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място], подадена чрез пълномощника адв.М. Д против решение №519 от 29.01.2016г., постановено по адм. дело №4444/2015г. на Административен съд София – град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу т.7 от решение №Ц-11/30.06.2014г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /от 06.03.2015г. Комисия за енергийно и водно регулиране/, с която се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и се определят цени на електрическата енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство, при прилагане на метода на ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала“, считано от 01.07.2014г. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважена жалбата срещу т.7 от решение №Ц-11/30.06.2014г. на ДКЕВР (сега КЕВР).
Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез процесуалния си представител юрк.. В, в съдебно заседание и с представено писмено становище с характер на отговор на касационната жалба, както и второ писмено становище с характер на писмени бележки, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока по чл.211, ал.1 АПК.
Разгледана по същество съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение №519 от 29.01.2016г., постановено по адм. дело №4444/2015г. на Административен съд София – град е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу т.7 от решение №Ц-11/30.06.2014г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /от 06.03.2015г. Комисия за енергийно и водно регулиране/, с която се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и се определят цени на електрическата енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство, при прилагане на метода на ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала“, считано от 01.07.2014г. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че обжалваното пред него решение на КЕВР (тогава ДКЕВР) е постановено от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР (сега КЕВР), регламентирани в чл.13, ал.3 /нова, ал. 2-стара/, чл.21, ал.1, т.8, чл.30, ал.1, т.3 и т.4, чл.33, ал.1 и чл.36а, ал.2 от ЗЕ. Прието е при наличието на кворум и с изискуемото мнозинство. Спазена е и предвидената от закона форма и съдържание според изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Отделно са изложени подробни мотиви за спазване изискването на Закон за мотивираност на решението на ДКЕВР (сега КЕВР).
Административният съд е приел, че процесното решение в оспорената му част по т.7 е постановено при спазване на административнопроизводствените правила. В тази насока е разгледал подробно законовите изисквания относно административнопроизводствените правила по приемане на оспорваното решение и ги е съпоставил с извършените от административния орган действия по процедурата. Въз основа на това е извел извод за липсата на съществени процесуални нарушения. На следващо място съдът е приел, че оспорената част от решението на ДКЕВР (сега КЕВР) е постановено при спазване на приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е счел, че регулаторният орган е извършил корекции на цените за новия регулаторния период след прецизен фактически и правен анализ и оценка на отчетната и прогнозната информация, предоставена от заявителя, одобряване на необходимите приходи на енергийното предприятие, включително икономически обоснованите разходи за дейността по лицензиите, като е приложил метода за регулиране "норма на възвръщаемост на капитала". Административният съд е разгледал подробно всички възражения на жалбоподателя срещу оспорваното пред него решение на административния орган и е изложил подробни и задълбочени мотиви за тяхната неоснователност. На последно място решаващият съдебен състав е преценил, че обжалваното решение в оспорената му част съответства на целта на закона. Изложил е мотиви, че при спазване на принципа на съразмерност по чл.6, ал.2 и ал.3 от АПК с оспорваното решение са били осъществени и целите на ЗЕ, предвидени в чл.2, ал.1 от него.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Административният съд е изложил подробни и много задълбочени мотиви, които се споделят изцяло от касационната инстанция.
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране), като орган, натоварен с регулиране на дейностите в енергетиката /чл.10, ал.1 ЗЕ/, има правомощието да регулира цените, по които производителите продават топлинна енергия на топлопреносното предприятие и на пряко присъединени потребители, както и тези, по които топлопреносното предприятие продава топлинна енергия на потребители /чл.30, ал.1, т.3 ЗЕ/. Същата комисия според чл.33, ал.1 и ал.3 ЗЕ има правомощието и да определя преференциални цени на електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, на база индивидуалните разходи за производство и добавка, определена от комисията по групи производители и по критерии съгласно Наредба №1 от 18.03.2013г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). При изпълнението на регулаторните си правомощия ДКЕВР се ръководи от принципите, въведени с нормата на чл.23, ал.1 ЗЕ, включително т.4 - осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите.
Методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване или определяне и изменение, редът за предоставяне на информация, внасяне на предложенията и утвърждаването на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство се определят по реда на Наредба №5 от 23.01.2014г. за регулиране на цените на топлинната енергия (НРЦТЕ), както и на Наредба №1 от 18.03.2013г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). За целите на ценообразуването намират приложение и отменените, но действали към момента на приема на процесното решение Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "норма на възвръщаемост на капитала" („Указания – НВ”), приети с протоколно решение №30 от 24.02.2014г. по т.2 на ДКЕВР. В тях е предвиден електронен модел, съдържащ формули и зависимости, чрез които се изчисляват цените на топлинната и електрическата енергия. Съгласно чл.36, ал.1 ЗЕ, цените на електрическата и на топлинната енергия се образуват от енергийните предприятия, съобразно изискванията на закона, наредбите и указанията, дадени от Комисията.
Правната рамка на метода на ценово регулиране „Норма на възвръщаемост на капитала” се съдържа в Наредба №5 от 23.01.2014г. за регулиране на цените на топлинната енергия и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Съгласно чл.3, ал.2, т.1 от НРЦТЕ при метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала" комисията след проведен регулаторен преглед утвърждава цени и необходими годишни приходи на енергийното предприятие за регулаторен период не по-кратък от една година; следващ регулаторен преглед се извършва по решение на комисията или по заявление на енергийното предприятие при съществени отклонения между одобрените и отчетените елементи на необходимите приходи. Със същото съдържание е и нормата на чл.4, ал.2, т.1 от НРЦЕЕ. По смисъла на §1, т.15, б.„а” от Допълнителните разпоредби както на НРЦТЕ, така и на НРЦЕЕ, „регулаторен преглед” означава дейност, при която комисията извършва анализ и оценка на отчетната информация за базисната година и прогнозната информация за следващ ценови/регулаторен период, предоставена от енергийните предприятия. В резултат на регулаторния преглед комисията утвърждава прогнозните необходими приходи и цените на енергийните предприятия, включително икономически обоснованите разходи и възвръщаемост на капитала.
В конкретния случай, видно от приложената по делото административна преписка, ДКЕВР (сега КЕВР) след прегледа на представените от дружествата заявления за новия ценови период от 01.07.2014г. при метод на регулиране „норма на възвращаемост на капитала” и след разгледани постъпили възражения от дружествата, в ценообразуващите справки са нанесени корекции в съответствие с Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода „Норма на възвръщаемост на капитала”, приети с решение №30 от 24.02.2014г. по т.2 на ДКЕВР („Указания – НВ”). Комисията е приложила общ подход като прогнозните условно-постоянни разходи на дружествата са формирани при направен детайлен анализ на компонентите, като увеличения са допускани само при наличие на подробна и мотивирана обосновка за необходимостта от новата стойност. Добавяне към утвърдените от комисията разходни позиции на условно-постоянни разходи на нови такива е допуснато само при подробна и аргументирана обосновка за необходимостта от тях и обосновка на конкретната стойност. Корекциите на стойностите от тези предложени от дружествата нови разходни позиции целят и недопускане дублирането на разходи в утвърдените цени.
Неоснователен е първият довод в жалбата за незаконосъобразност на съдебното решение относно направената от ДКЕВР /сега КЕВР/ корекция в променливите разходи относно непризнаване на разходи за закупуване на въглеродни емисии. Нито в административното, нито в съдебното производство касаторът не е обосновал и доказал разходи за парникови газове (CO2) по чл.48, ал.1 от Закон за ограничаване изменението на климата (ЗОИК). Според т.20.11. и т.20.12. от действалите към него момент Указания – НВ разходите за парникови газове се определят като от верифицираните количества емисии въглероден диоксид за производство на топлинна енергия се приспаднат безплатните квоти. В случая касаторът е следвало в заявлението си за посочи, обоснове и докаже какво е общото количество квоти за емисии парникови газове, което следва да предаде. Следвало е да посочи, обоснове и докаже размерът на безплатните квоти за емисии парникови газове, на които има право. Същите на основание т.20.11. и т.20.12. от Указания – НВ, да се приспаднат от квотите, които следва да предаде. И едва ако безплатните квоти не покриват тези, които следва да предаде на основание чл.48, ал.1 от ЗОИК, той би имал право на разходи за парникови газове. Само такива биха могли да бъдат признати от КЕВР. Комисията е приложила общ подход (стр.10 от мотивите към процесното решение), като за дружествата, които са доказали, че имат необходимост от закупуване на недостигащи емисии, такъв разход им е признат. Касаторът не е от тях, поради което правилно не са му признати разходи за закупуване на въглеродни емисии.
Неоснователни са също оплакванията, свързани с направената от ДКЕВР /сега КЕВР/ корекция в променливите разходи относно намаляването на разходите за основно гориво въглища. Разходите за въглища са определени от регулаторния орган до размера на предходния ценови период - 126,68лв/тнг при калоричност 4 250 ккал/кг. От събраните по делото доказателства се установява, че при приложения от ДКЕВР /сега КЕВР/ общ подход е изложено в т.7 и неопровергано от доказателствата по делото, че за периода от месец май 2013г. до месец април 2014 г. по данни на северозападната европейска борса ARA средната отчетена борсова цена на въглищата (6,000 kcal/kg N.) e 79,23 $/тон. Прогнозните тенденции за годишното изменение на предстоящия регулаторен период – второ полугодие на 2014г. и първо полугодие на 2015г. се очаква незначително увеличение с 0,77 $/тон – до около 80 $/тон за 6000 ккал/кг., при запазване на транспортните цени са в границите от 8 до 10 евро. При тези данни ДКЕВР /сега КЕВР/ обосновано е приела да определи разходите за въглища до нивото им през предходния ценови период. Това е в съответствие с чл.8, ал.4, изр.2 от НРЦТЕ, според който оценката за икономическа обоснованост на разходите и връзката им с изпълнение на лицензионната дейност се извършва въз основа на сравнителни анализи, както и при използване на данни от националната и международната практика и като се вземат предвид отчетените резултати на регулираните енергийни предприятия при отчитане принципите на регулирането по ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА). В същия смисъл са и т.15 и т.20.4. от действалия към него момент Указания – НВ. Противно на твърденията на касатора, това не противоречи, а напротив – съответства на т.20.1. от Указания – НВ, според която разходите за гориво се определят въз основа на прогнозните количества горива от съответни вид и икономически обоснованата им или регулирана цена и действаща към момента на подаване на заявлението цена на въглищата от [фирма]. Няма отклонение и от т.12 от раздел ІІІ на Указания – НВ, тъй като тя се отнася за заявлението за определяне на цени, а не за определянето им от регулаторния орган според посочените предходни разпоредби.
Неоснователни са и доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на съдебното решение относно корекцията за намаляването на технологичните разходи по преноса и увеличаването на прогнозното количество топлинна енергия за стопанските потребители. Следва да се направи разграничение между технологични разходи и технологични загуби. Технологичните разходи са свързани със загубата на топлинна енергия при транспортирането й по преносната мрежа или тръбопроводите, като част от тази топлинна енергия неминуемо се губи. Превишаването на тази загуба над нормалното при технологичните разходи, представлява чиста загуба на отпусната топлинна енергия при преноса. Тя се дължи на недоброто стопанисване на мрежата. [фирма] е заявила технологични разходи като дял в размер на 30,86% от отпусната топлинна енергия от топлоизточника към мрежата, което е много повече от нормалното. В т.4.5 от мотивите към решението, относно общия подход, КЕВР е посочила, че в топлофикационните системи в Европа разходите на топлинна енергия по преноса е в границите от 10% до 15%, докато топлофикационните дружества отчитат много по-висок процент на разходи по преноса, поради което е възприет общ подход за технологични разходи по преноса в размер на 20%. Този процент е по-малък в сравнение с предходния регулаторен период, с оглед на това, че технологичните разходи са един гарантиран целогодишен топлинен товар и дружествата разчитат на него, за да запазят и увеличат количеството на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин. При това положение разликата от одобрените 20% до заявените 30,86 % представлява технологична загуба, която трябва да остане за производителя на топлинната енергия, защото той е неин собственик. Предвидените 20% технологични разходи по преноса представляват топлинна енергия, която се заплаща от потребителите. Докато разликата до заявената от 30,86 % следва да остане за сметка на производителя, защото тази разлика представлява топлинна енергия, която се изхвърля в атмосферата и не следва да бъде заплащана от потребителите. Освен това в производството не са събрани доказателства дружеството да е предвидило някакви инвестиционни намерения за понижаване на загубите по топлопреносната мрежа.