Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на И. Й. Г., чрез процесуалния си представител адв. Д. С –Коруджиева, за отмяна на основание чл. 239, ал. 5 от АПК на определение № 10829 от 18. 10. 2016 г., постановено по адм. д. № 11186/2016 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, с което е оставено в сила определение № 818 от 17. 08.2016 г. по адм. д. № 531/2016 г. на Административен съд Плевен. В искането се твърди, че искателят е бил лишен от възможността да участва в делото, тъй като последното е разгледано в закрито съдебно заседание.

От ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място], чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. Л е постъпило писмено становище, в което се излагат доводи за неоснователност на направеното искане за отмяна.

Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно.

С определение № 10829 от 18. 10. 2016 г., постановено по адм. д. № 11186/2016 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, е оставено в сила определение № 818 от 17. 08.2016 г. по адм. д. № 531/2016 г. на Административен съд Плевен, с което са оставени без уважение исканията му за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от държавна такса по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. И. Й. Г. е страна по делото както пред Административен съд Плевен, така и пред Върховния административен съд, като постановените определения са неблагоприятни за него. Ето защо той може да иска отмяната им. В искането си е посочил, че иска отмяна на влезлите в сила определения на основание...