Производството е по реда на чл.208-228 във връзка с чл.132, ал.2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от адвокат – пълномощника му М. Д. Л., срещу решение № 2632 от 18.04.2016 г. по адм. д. № 652/2016 г. на Административен съд София-град. С него съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) в частта му по раздел IV, т.5 и 6, като го е осъдил да заплати разноски, представляващи юрискосултско възнаграждение в полза на КЕВР.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевират се всичките основания за касационна отмяна на решението по чл.209, т.3 АПК. За тяхното обосноваване касаторът в настоящото производство твърди, че с обжалваното решение КЕВР въвежда цена за достъп до електропреносната мрежа, която по същество представлявала изземване на приходите от дейността на производителите на електрическа енергия от вятър и слънце и ги прехвърляла към оператора на електропреносната мрежа [фирма] ([фирма]); било допуснато нарушение на чл.36а ЗЕ от страна на [фирма]; в обжалваното решение административният съд признавал, че с цената за достъп, предмет на жалбата, КЕВР пряко целял компенсиране на разликата между пазарната и преференциалната цена, по която се изкупува произведената електрическа енергия от вятър и слънце, което противоречало на целите заложени в чл.31, т. 6 и 7 и ал.4 ЗЕ. Касаторът твърди, че при постановяване на решението си КЕВР е нарушила чл.26, ал.1 АПК, защото не е уведомила заинтересованите лица, а само заявителите на цените в сектор „Енергетика“; мотивите към обжалваното решение на КЕВР не били обосновани при приемането на цената за достъп, а Комисията е приела това, което било заявено от [фирма] за компенсиране на направените разходи; фактическите констатации били лишени от безспорни доказателства. Касаторът твърди, че съдът необосновано е приел, че цената за...