Производството по делото е по реда на чл.237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на М. З. М. от [населено място] за отмяна (неправилно озаглавено „касационна молба“) на влязлото в сила решение от 22.07.2014г. от Софийски районен съд по гр. дело №29341/2013г. С молба от 18.05.2016г. искателят М. М. е уточнил, че искането за отмяна е с правно основание чл.239, т.3 и т.5 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че процесният имот е със земеделски характер, поради което неправилно стойността на дължимото обезщетение по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ било определено по реда на Наредба за реда за определяне на цени на земеделски имоти. Като доказателства са приложени следните документи: заявление и опис-декларация от 1959г.; протокол за доброволна делба от 1959г.; удостоверение и скица по чл.13 от ППЗСПЗЗ; нотариален акт №131 от 1967г.; нотариален акт № 132 от 1967г. и покана от ТКЗС от 1970г. Прави се искане за отмяна на влязлото в сила решение и постановяване на ново, с което да бъде определено справедливо обезщетение, съобразено с вида и статута на имота.

Ответниците - Общинска служба "Земеделие" - Овча купел, Р. З. Л. и Ц. М. М., не изразяват становища по искането за отмяна.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира искането за отмяна за процесуално допустимо - подадено е от надлежна страна по смисъла на чл.238, ал.1 от АПК - за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл.240, ал.1 от АПК.

Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно.

Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл.239 от АПК.

Първото основание, на което се позовава молителят, е по чл.239, т.3 от АПК. Съгласно този текст, на отмяна подлежи съдебен акт,...