Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], подадена чрез управителя Е. И. М. против Решение № 5980/27.09.2016 г., постановено по административно дело № 873/2016 г. по описа на Административен съд – София град. Решението се оспорва в частта, с която съдът е отхвърлил исковата молба, подадена от [фирма] за обявяване нищожността на Решение № 13650/14.12.2015 г., постановено по административно дело № 6665/2015 г. на Върховния административен съд, второ отделение.
В касационната жалба се сочи незаконосъобразност на оспореното решение на АССГ, като се оспорват съдържащите се в него правни изводи. Твърди се, че съдебният акт, постановен по дело № 6665/2015 г. по описа на Върховния административен съд се явява нищожен, тъй като не е съобразен с други влезли в сила съдебни актове, съгласно които било доказано правото на възстановяване на платен акциз от дружеството, както и поради несъобразяване с Тълкувателно решение № 3 от 2013 г. на Общото събрание на Върховния административен съд.
В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от законния представител на [фирма], който моли да бъде уважена по съображения, развити в писмени бележки.
Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” не взема становище по спора.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, като предлага решението на Административен съд – София град, в оспорената му част да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и законосъобразно.
Върховният административен съд, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административен съд – София град правилно е квалифицирал повдигнатия пред него спор от страна на [фирма], а именно като иск с правно основание чл....